6 авг. 2017 г., 16:27
3 мин за четене
1.
Върховният водач извика Кри-ай-ой в полунощ. Което го накара да се позамисли – защо така късно, защо така спешно, защо така тайно? Но Кри-ай-ой беше прочут герой – вече четири пъти спасяваше планетата от вселенски нашествия, беше раняван три пъти, женен пет пъти, осъждан на смърт шест пъти и не трепваше току-така…
Влезе в гигантската зала под купола и бързо се огледа. Бяха сами. Върховният водач стоеше до кристалния огромен прозорец и гледаше нейде към далечните върхове на Хималаите…
Канонът изискваше и Кри-ай-ой леко се поклони. Върховният водач бавно го погледна и кимна – нечувана благосклонност от толкова висш ръководител…
- Помня те – каза той бавно – Връчих ти Звездния орден при последния ти подвиг и изпратих мой пратеник да проведе церемонията при петата ти женитба…
Кри-ай-ой остана поразен. Самият водач да помни… О!
Искаше много неща да каже, обаче канонът изискваше да мълчи и слуша. Което беше височайше благоволение – тези под първи ранг нямаха право и да гледат водача…
- Та ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Из сборника "Реалистични мистики"