troia (Катя Иванова)
131 3933
18 дек. 2022 г., 19:26

Котенцето 

  Проза » Рассказы
601 0 6
1 мин за четене

 

 

Беше прегърнал внимателно малката картонена кутия с няколко отвора в нея.  Ужасно му се пушеше, нямаше цигари, а не смееше да я остави на земята.

-         Какво има вътре? – попита го възрастна жена над  шейсетте. Беше с бяло лице и сиви любопитни очи, облечена с обикновена лятна рокля.

-         Ами ...малко  котенце.  

-         Наистина?! Да не се задуши? – погледът й светна, а в гласът й пролича загриженост. Явно беше любителка на животните. Младият мъж  до нея се усмихна добродушно. Прегърна я през кръста и добави:

-         Спокойно. Момчето ще се грижи за него. Нали? Може би е за подарък?

-         Не само. Ще ни лови мишките. – отвърна им  развеселено.

После остави кутията с животинката на земята и ги попита направо:

-         Ще я наглеждате ли? Моля ви. Искам да притичам за едни цигари.

-         Няма проблем. Ние също чакаме автобуса за Слънчев бряг.  Тук сме, не се притеснявай.. –  отговори успокояващо мъжът. Беше облечен целият в бяло, излъчваше сила и стил.

Момчето ги погледна леко изучаващо. Изглеждаха на кротки хора, може би майка и син.
После се затича към най-близката лавка. Не се бави дълго. На връщане ги видя застанали близо до скъпоценният му багаж. Все едно беше техен. После мъжът се наведе и обгърна с две ръце лицето на възрастната жена. Започна да го  целува нежно, леко, ефирно. Тя издаваше котешки звуци между мъркане и скимичене. Личеше си, че й е приятно. Очите й проблеснаха почти в зелено.

„Божее, същият поглед като на малкото ми котенце след като го погалих...” – помисли си момчето. Изненадата му премина в неудобство. Върна се смутено до лавката. Купи си някаква запалка, от която нямаше нужда.

 

 

 

 

 

 

 

© Катя Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??