От няколко дни става нещо. Стопанката вади от гардероба (където между другото, много обичам да се крия) някакви неща и ги поставя в голям куфар. Ето и сега, изважда една рокля, облича я, гледа се пред огледалото, усмихва се, после я съблича и я поставя в куфара. Изважда някакви малки панталони, облича ги, започна да подскача, дърпа нещо отпред, тича към огледалото, гледа се отзад, надава вой, търка си очите, тръшка се на леглото –„Нищо“- промълви стопанката с досада и продължи да роди в гардероба.
- Темпъъллл!!! Отиваме на морееее! Мила моя Темпъл! – прегръща ме- Разбира се, че ще дойдеш и ти! Не бих те оставила да скучаеш тук сама!
Да бе! Мисли си ти, че случая. През дългите летни дни, може и да се припичам повече на катерушката, но когато вали и е мрачно и разбира се ти отидеш да работиш за моята прехрана, аз отварям твоите книги и разбирам, много интересни неща за вас хората. Какви истории само се случват навън, какви злодеи съществуват, ами ако се влюбя и моето сърце започне да стр ...