В Живата вода се влюбих от пръв поглед, още когато като ученичка на военно обучение ни заведоха при местността с едноименния извор. Вървяхме в индианска нишка един по един под майските борове и ланшната шума заглушаваше стъпките ни. Отляво и отдясно ни кимаха загадъчни цветя, сред които можах да разпозная единствено малките виолетови теменужки, които бяха като нахвърляни по тревата. Намираха се и урумово лале, както и съсънки, които бяха характерни за този сезон за Витоша.
Както си вървяхме сред свежия боров въздух, неусетно пред очите ни се разкри фигурата на змей. Само че от ноздрите му вместо пламъци излизаше вода. Още тогава съученици, които живееха в с. Боснек разкриха тайната му пред нас. Под скулптурата имало каптаж, който като се напълнел, изригвал навън водна струя, докато не стигнел определено ниво и започнел пак да се пълни. От тези внезапни потичания и спирания на водата беше възникнала и легендата за праведника, при когото течала и грешника, при когото водата спирала. А аз ...