Сесил
Спуснах се през тясната пясъчна дупка, последвана от жената, която ме бе носила в утробата си. И то само за кратко време, в един друг свят, който аз не познавах. Не бях сигурна дали можеше да ни помогне, след като установих, че част от нея липсваше. Но таях надежди, защото бе запазила силата си. Контролът над времето и слънчевите ù очи, които можеха да отворят дупка в пространството. Все пак Ка’ел не е имал нужното време, в което да я постави под натиска на силата си. Но пък връзката им бе толкова могъща, че силата на Аглая бе нож с две остриета ако се обърнеше срещу нас. Телата ни пътуваха привлечени, като от магнитно поле. Скоростта се увеличаваше, докато не ни изкара върху ронеща се пясъчна повърхност. Отново се появи сравнението ми с пясъчния часовник. Сякаш някой го бе обърнал, изсипвайки ни от другата срана. Определено топлината, която ни обгръщаше, бе реална. Все още бях защитена от заобикалящия ме свят. Мислено хвърлих няколко благодарности на Ари, Гея, Фоти и Марина. Ког ...