Изведнъж Ромео спря и сви предните си крака, като се опитваше да задържи мен и Ари на гърба си. Ловко преметнах Ари на рамото си и скочих върху пясъка. Хиляди песъчинки под краката ми се разтанцуваха във всички посоки. Клетото животно се отпусна безпомощно пред нас и изцвили жално. Ромео бе дал всичко от себе си. Знаех, че предизвикваше собствената си гибел, като не ни позволяваше да го сменим с друг кон. Но в очите на това миловидно саможертващо се животно преливаше гордост. Той бе изпълнил своята мисия. Толкова много си приличахме.
Фоти, Марина и Гея слязоха от конете си, които също изглеждаха толкова зле, колкото и Ромео. Слънцето галеше пустинята с последните си лъчи. Мястото за пренощуване бе доста опасно. Голяма бе вероятността да бъдем разкрити.
– Какво ще стане с тях? - попита Гея с насълзените си очички, посочвайки към телата на конете.
– Не се тревожи, миличка. – казах успокоително аз.
– Но те умират! - с болка в гласа си продължи настоятелно тя.
– Така е. По този начин е съз ...