Чуйте вие, хора! Тя победи, кралицата на Зимата е коронясана! Тя вече е сред нас, студ, мраз, вятър, мъгла - надигнете се, приветствайте вашата Кралица! Слънце, скрий се, никога вече не изгрявай, звезди, скрийте се, ден - скрий се! Нощ, зима, студ, вълци! Нейните поданици! Очите й - без капка милост, нейните пръсти - безплътни, нейната усмивка - убива, тя е при нас вече, тя ще ни води към царството на вечната Тъма! Бели гарвани- елате, целунете вашата Богиня, тя сега е ваша и вие трябва да сте нейни! Не чувате ли смеха й, как от него вълните във морето се вледеняват, как небето побелява, а слънцето се скрива! Те днес ще празнуват - празника на нейната победа, тя ще бъде несломима, защото в гърдите й сърцето е замръзнало! Чуйте вие, хора, замразете и вашите сърца, за да можете да се слеете в едно със зимата! Чуйте вие, хора, не ви е нужна топлина, не ви е нужен дом, вие сега сте нейни поданици, а тя ще ви покаже пътя към Тъмата! Чуйте песента й, чувам я и аз, все нея слушам, откакто съм на този свят, защото Тя е моята Кралица, а аз съм нейното дете, родено от леда, замръзнало в лед, презиращо страха, обожаващо студа! Елате при мен - вълци мои, отведете ме при Нея, чувам песента й, искам да видя и лицето й, виждам го всеки ден в леда, но искам да усетя и дъха й! Елате, вълци мои, ще ме водите през лавини, ветрове, сняг, вихрушки, искам да видя лицето й, искам да бъда част от света й! Моята Кралица, сега Тя владее света, а аз политам към нея и се смея, и тя се смее, и тя чува смеха ми, а моретата замръзват, а горите си говорят на езика на смъртта! Нищо вече няма да е живо, ще замръзне и то като сърцата ни - моето и нейното, замразете и вие сърцата си, о хора, приветствайте я, обичайте я, целунете я, за да ви целуне и тя, да ви прибере в царството на Зимата...