В Кралството на четвъртия етаж отново се случваха странни неща. Райко, слънцето с бананов цвят, което всяка сутрин се показваше усмихнато от изток, дълго време не се беше издигало над хълмовете, долините и замъците, сред които се разхождаше принц Симон Мартин. Вместо него, небето беше покрито с облаци, но не от тези, с вид на захарен памук, а сиви и черни, захлупваха целия хоризонт. Понякога между облаците се появявах искри и се чуваше заплашителен грохот. От тези облаци всеки ден се изливаше много вода и по уличките, и пътечките в Кралството се стичаха рекички. А понякога облаците слизаха и се разхождаха по земята и тогава принцът не виждаше през прозореца нито съседната гора, нито двореца на кралицата, който беше на отсрещния хребет. Всичко това го правеше много нещастен, защото не го пускаха да отиде на гости на най-новата си приятелка феята Борболета и дружките ù, които пазеха прасковеното дръвче. За щастие, приятелката му, оранжевата крава Морков, си беше купила червена триколка с оранжева панделка и чадър, и всеки ден идваше на гости в дворец Меланж при принца.
- Морков, как наричате сезона, в който облаците изсипват вода? – попита веднъж принцът.
- О, нямаме име за него, – отговори кравата. – Този сезон идва и си отива, когато си поиска, никой не знае кога ще се случи, понякога продължава седмици наред, а понякога по-малко от час.
- Ама как така? – учуди се Симон Мартин. – Ами ако си навън без чадър?
- Ами тогава ще се намокриш. – усмихна се Морков.
- Но на мен ми забраняват да се мокря, не ми дават да излизам, когато вали, защото може да се разболея!
- Ами! – отсече Морков. – никога не съм се разболявала, само малко ми тежи мократа козина, но се грея на слънцето или огнището вкъщи, и изсъхвам.
Принцът реши, че и той ще излезе в дъжда, и скришом от всички си обу гумени ботуши и крадешком се запромъква към портата. Гумените му ботуши обаче изскърцаха по пода и мечокът Хъркан го видя, преди да успее да излезе.
- Но, принце, къде отиваш, навън вали дъжд!
- Но нищо няма да ми се случи, аз попитах Морков, тя каза…
- Морков е от пъстроцветните! – каза със строг глас Хъркан. – А ти си човек. Ако излезеш навън, ще се намокриш, но няма да се разминеш само с изсушаване като твоята приятелка кравата. Ти може да хванеш хрема или гърлото ти да се зачерви и ще трябва няколко дни да стоиш по цял ден в леглото, дори по-лошо, да пиеш лекарство.
Симон Мартин няколко пъти беше пил лекарство и си спомняше колко е горчиво, никак не му се искаше да пие отново.
На другия ден Морков се появи със своя братовчедка, кравата Боровинка-Портокал, която имаше оранжева глава като Морков, но тялото ù беше лилаво. Освен това тя носеше и искряща пръчица.
- За първи път срещам някой, който имена две имена като мен. – учуди се принцът.
- Това е, защото и братовчедка ми има титла, тя е магьосница на семейство Кравови. Доведох я, за да спрем дъжда и да можеш на воля да си излизаш навън, без да пиеш горчиви лекарства след това.
Боровинка-Портокал размаха пръчицата и след нея се разхвърчаха мънички разноцветни звездички. Само след няколко минути облаците се разбягаха, дъждът спря и Райко се показа отново на небето. Принцът и Морков хукнаха бързо навън, за да се разходят в близката Гора на четирите сезона. Всичко беше покрито с кал, а  охлювчета и червейчета се разхождаха с охота. Изведнъж отстрани на пътечката Симон Мартин и кравичката видяха малко храстче с ягодки. Но не какви да е ягодки, а зелени. До тях се мъдреше малка фея с кестеняви коси на плитка и зелени крилца.
- Как се казваш ти? – попита принцът.
- Аз съм Ирем. – усмихнала се малката фея. – И съм пазителка на ягодовото храстче.
- Това трябва да е някакъв много особен вид ягодки. Аз съм виждал много такива плодове в моя замък и всичките са ярко червени, а не като тези.
- О, това са от същите ягодки, които ви носят в двореца – отвърна Ирем. – Те са първо малки семенца, които са скрити в земята, после порастват на малки храстчета със красиви цветове и накрая цветчетата се превръщат в зелени ягодки, които по-късно от зелени стават червени и са готови да се сложат в нечий пай, мелба, торта или компот.
- Ех, да имаше сега един пай… – замисли се Морков, която беше винаги гладна. – А не може ли да си хапнем зелени ягодки?
- Зелените ягоди не са сладки. – отговори Ирем.
- Сигурно ти ги подслаждаш и ги боядисваш червени. – каза принцът.
- Аз помагам на слънчицето и дъжда. Чрез тях храстчето на ягодките расте, а те стават по-сладки и по-червени, а аз съм им пазител.
- А ако няма дъжд, няма ли да порастат само от Райко?
- О, не, трябват и слънчеви лъчи, и дъждовни капчици, за да станат ягодките готови за ядене.
Принцът се прибра много тъжен и огорчен. Почти не вечеря, а когато за десерт донесоха компот от ягоди, не пожела да го яде.
- Но, принце, – каза мечокът Буми, който беше назначен, за да помага на Симон Мартин с прегръдки и нежни думи. – Компотът от ягоди е много вкусен!
- Да, но скоро вече няма да има такъв, трябва да го пазим по-дълго време. – каза почти хлипащ принцът.
- Но защо да няма?! – недоумяваше Буми.
- За да растат ягодките и да стават сладки и червени, трябва да има и слънце, и дъжд. А ние с братовчедката на Морков направихме едно заклинание с вълшебна пръчица и спряхме дъжда, за да можем да се разхождаме. И сега вече няма да растат ягоди!
Буми се усмихна и погали принца по главата:
- Една малка магьосница от семейство Кравови не може да спре дъжда завинаги, може само временно. Но важно е да се знае, че всичко в природата помага на нещо друго да се случи и дъждът е важен за нас, колкото и слънчицето, не трябва да се сърдим, когато вали.
Малко по-успокоен, Симон Мартин си легна в леглото, но успя да заспи, чак когато чу шума от дъждовни капки по прозореца.