Нощта люлее се отново над града. Там, в мрачните му дебри, в стая студена на стария блок, лежат двама. Телата опряни едно в друго, докосват се. Нежни целувки, нежни милувки прокарват се по тялото горещо. Тъмнината и студът всяват страх навън, но сякаш тук за тях те не същесвуват. Топлите ръце обгъщат голото тяло. Целувка, значеща нежност, отвръща веднага. Друга ръка погалват черните коси и на уше прошепват се думи. Думи, от които сърцето се разтапя.
Сякаш всички хипнотизирани са под нежната магия на любовта.
Всичко прекрасно е, но ето идва сутринта... И всичко изчезва, сякаш бе просто една мечта...