Посвещава се на г-жа Стефанова и на всички жертви подложени на семеен тормоз
Тя бе красива жена, толкова красива, че мъжете се обръщаха след нея и проследяваха движението на красивото ѝ и грациозно тяло. Съучениците ми включително и аз, тайно въздишахме по нея - нашата учителка. Но, не външната красота бе тази, която ме привличаше към нея, а онази доброта, като бяла светлина, която се излъчваше от красивите ѝ очи. Как мога да забравя онези очи, толкова красиви и в същото време толкова тъжни? Защо животът е толкова жесток към някого? Защо моята учителка, тази красива и добра жена е имала тази несретна съдба?
Ще ви разкажа тази история, защото искам да остане един спомен за нея – красивата жена във всяко едно отношение.
Тя беше идеалната учителка. Обясняваше толкова добре, че нямаше нужда да уча след това, трябваше само да я слушам, трябваше само внимателно да следя нейните нежни пръсти, които изписваха с тебешира формула след формула. Заради нея обикнах химията и в последствие това ми п ...