Красотата на неизживяното...
Есента ме покани на гости. Приюти ме в уютния си дом. Опече ми кестени и тиква за вечеря. Даде ми малко дъжд вместо вода. Приготви ми меко легло от листа. Зави ме с одеялце от мъгла. А за възглавница - едно навъсено облаче, което прегръщах през цялата нощ.
Тъжните неща се нуждаят от най-много обич.
На сутринта ме почерпи с топъл липов чай и тиквен пай. Усмихваше ми се тъжно докато ми разказваше как един ден се събрали всички сезони. Тогава за първи път я видяла. Пролетта. Обикнала зелените й ливади. Аромата й на люляк. Цъфналите черешови дръвчета...
Есента се приближила към Пролетта, запленена от красотата й. В отговор получила една усмивка, която никога нямало да забрави...
Искали да се докоснат, да останат заедно, но дългата и мразовита Зима била между тях.
Може би затова след тази среща през Есента има толкова топли дни, а през Пролетта - студени.
Може би Пролетта е тайното вдъхновение, което прави Есента толкова добър художник.
Може би всяко есенно листо е тук, за да покаже красотата на неизживяното, която вечно ни преследва.
Може би те няма да се забравят...
На тръгване се усмихнах на Есента. Тя ми подари каничка с мастило, а аз й подарих душата си...
© Есенен блян Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря ти, Лидия!
-
Поетична, нежна импресия.
-
Радвам се.
-
Няма защо, "препрати ме при Изида и Озирис с тези 2 изречения.
-
Много благодаря и на двете! 😊
-
Цвети, чудесно е!
"Искали да се докоснат, да останат заедно, но дългата и мразовита Зима била между тях.
Може би затова след тази среща през Есента има толкова топли дни, а през Пролетта - студени."
Съвсем малко ако се пипне, го виждам и като чудесна приказка, а така е една красиво нарисувана с думи есенна импресия. -
Невероятна си... Обичам думите ти, Цветно момиче!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
