Мило вестниче, искам да ти разкажа моята история:
Преди три месеца бях на кратка среща с една приятелка на чаша кафе. Обсъждахме мъже. След продължително мислене от моя страна, което траеше точно две минути и три секунди, аз стигнах до заключението, че трябва да променя съпруга си. С него сме си разделили домакинските задължения по равно, той готви, мие съдовете и глади, аз пера и чистя. Той ходи и на работа. За детето се грижим и двамата, а аз го взимам от детската градина. Интересите ни съвпадат напълно. Веднъж-два пъти в седмицата ходим на кино и на ресторант. Женени сме от четири години.
Но… какви мъже има само, не всичките де, но някои са истински мъжаги, затова като се върнах от срещата казах решително:
- Виж, сега Мечо (защото е почти сто килограмов мъж, висок и едър) - от утре няма да пипаш никаква работа.
- Но защо, ние сме партньори – не разбира той
- Без възражения. Ето тук, съм ти купила бира, ракия и уиски, до вечерта да ги изпиеш.
- Знаеш, че не пия. Само на празници по-малко.
- Няма аз не пия, ще се научиш. Какво се лигавиш само с безалкохолни напитки и натурални сокове. Друго… от утре, след като се върнеш от работа, лягаш на дивана и не мърдаш от там и започваш да четеш вестници, какви са тези книги, каква е тази поезия. Купила съм различни вестници и едно порно списание.
- Ти си ми достатъчна – опитва се да ме целуне той, но аз се дръпнах.
- От утре пускаш телевизията (ние не гледаме телевизия), има порно канали и ще гледаш, някои мъже гледат порно и спорт ще се научиш да гледаш, няма нищо лошо да гледаш спорт.. И няма вече Моцарт, Бетовен и Бах.
- Но това са класици…
- От утре ще слушаш само “Радка-пиратка„ и “Камъните падат„.
- И спираш да се къпеш всеки ден, без парфюми. Искам да ми замирише на натурален мъж. И спираш да плачеш на филми. Ако се развали нещо вкъщи, ще викаме майстор, няма да го оправяш ти. Няма не искам.
Бях точна и ясна. Мъжът ми само ме погледна и не каза нищо.
Мило, вестниче, пиша ти това писмо защото имам проблем. Мъжът ми си взе неплатена отпуска. Напълнил е хладилника с алкохол, фъстъци и моркови, не яде нищо друго, освен това. Вече трети месец ходи с един скъсан анцуг и една избеляла тениска. Брадясал е и мирише лошо. Спря да се къпе изобщо, а навън е жега. Не прави нищо друго освен да лежи на дивана, да чете вестници и да гледа телевизия, не че е лошо да се гледа телевизия и да се четат вестници понякога, но той прави това непрекъснато. Не се занимава с детето, какъв пример му дава. Той е много приказлив и голям веселяк, а сега спря да ми говори, напълно ме игнорира. И не ме докосва изобщо. По цял ден слуша как падат камъните, живее в собствен свят. Или ремонтира отвън колата. И е постоянно пиян. Аз върша цялата домакинска работа и гледам детето, но не мога да се справя вече. Не се издържа. Ние жените понякога искаме да променяме мъжете си без изобщо да е необходимо. Или просто не знаем какво искаме. Не зная какво да правя, мило вестниче, дай ми съвет.
- Може ли да прочета какво пишеш – изведнъж гласът на съпруга ми, застанал зад мен, ме стресна. Дадох му го. Аз се разплаках.
- Глупачето ми – засмя се той след като прочете писмото и каза – обичам те, правя всичко за теб, но всичко това е една шега, знаех си, че няма да харесаш това в което искаш да ме превърнеш.
- Съжалявам, Мечо, не искам да се променяш, постъпих глупаво, обичам те такъв, какъв си.
И се прегърнахме. И не изпратих писмото.
© Vaska Ivanova Все права защищены