Тя стоеше съвсем сама в празната стая, а навън духаше силен, студен вятър. Момичето беше седнало на дивана, а обгърналата я тъмнина сякаш я прегръщаше от всички страни. Изглеждаше спокойна, но в сърцето й се бунтуваха хиляди чувства! Болка, отчаяние, самота, надежда я заливаха и тя сякаш... Не можеше да си поеме дъх. По лицето й бе изписана тъга. Очите й бяха влажни и от време на време от тях се търкулваше по някоя горчива сълза... Ръцете й бяха отпуснати до тялото... Черната коса беше паднала като завеса пред лицето й. Тишината наруши тежкото й дишане. Тя не издържаше! Изведнъж от очите й рукнаха сълзи, които се стичаха по нослето й, бузите и червените устни. Момичето хлипаше силно. На лента преминаваха най-хубавите мигове от живота й. Всички тези спомени, свързани с единствената й и може би последна любов, я караха да се чувства все по-срината! Целият й живот се оказа... Лъжа... Тя живееше в един измислен свят... Твърде хубав дори, за да е истина! Защо ли се беше залъгвала с всичко т ...