Тя вървеше бавно по пясъка...замислила се за преди...
***
Те вървяха по улицата...Хванати за ръце,те говореха.По-точно той говореше...Тя само го слушаше...или по-точно...правеше се,че го слуша.Въобще не мислеше за това,което й говореше.А за нещо съвсем различно.Мислеше за изследванията,които беше получила днес.Изследванията,които показваха колко живот остава в крехкото й тяло.Изследванията,които разбиха всички й мечти,илюзии...целия й свят.Изследванията,за които той още не знаеше...
-Знаеш ли какво стана днес?Мариян...-той продължаваше да говори!"Спри,моля те!Спри!"-...и отишъл с колата...-"О,Боже!Моля те,мили!Спри...Искам да ти кажа нещо...!"...В последно време разговорите им представляваха точно това.Никога не се изслушваха.Той не спря да говори.Така и е я изслуша...
-Мило...днес с Ирина ходих...-тя се опита да му каже.Но уви...
-А,Ирина!Вчера я видях.Абе,тя много се е променила...-Отново неуспешен опит.
Приплака й се!Как можеше да му каже такова нещо!Как да му кажеше,че живота й свъ ...