-   Седни, ще сложа кафе.

Лампите бяха дразнещо ярки и се чувствах така, сякаш двама ирландци бяха лъснали чепиците ми. Чепиците ми, боже мой, каква дума. Стегнати, лъснати обувки. Ризата ми беше разгърдена, панталонът - вехт, но сив. Истински плейбой. Жената стоеше със скръстени ръце и чакаше нещо да се случи. Тогава си спомних, че е неделя, а тя е самотна дърта мома, която не става за нищо друго, освен да си побъбрите. Защо, по дяволите, някой ще прави подобно нещо? Толкова много други неща могат да се случат. Бих съблякъл ризата си, ако това щеше да помогне, но не носих потник отдолу.

Седна. Усмихна се.

Кафето кипна.

-   Може и да не повярваш - заговори след малко - но снощи имах видение. Понякога Бог ми говори и Той ми каза, че не ставаш.

Сигурно така е винаги: до един момент се чувстваш като нормален човек, а в следващия си вече отрепка. Спиш малко, пиеш много и се опитваш да вкараш дърти фльорци в леглото си. Уви, напразно.

Предполагам, че повечето хора си ме представят като нехранимайко, който обикаля редакциите с куп разкази в джоба си, а после пие в стаята си и пише тези разкази, мечтаейки за блондинки или брюнетки.

Така само си мислите.

Когато дойде моментът, ти си адски притеснен.

И защо?

Защото си шибано копеле и знаеш, че си изтеглил късата клечка. Може и да има тук-там някое твое разказче, но парашутът ти се отваря напосоки. Тогава жените ти се усмихват и пускат неуместни шеги. Пият кафето си и пускат тези шеги. Да, трябва да признаеш, умеят го. Особено онези, преминали годините за омъжване, които говорят с Някого.

Бил си пиян? - Добре, виновен.

Лъскал си меча? - Да, така е.

Значи... Не ставаш за мен.- ЗАЩОООоооу.

Това, което не пита, е защо си бил пиян и защо си лъскал меча си. Човек се напива по конкретна причина и прави второто пак по конкретна причина. Защото в живота няма никаква справедливост.

Животът е толкова справедлив, колкото ти му позволиш.

Ако откраднеш, може и да не попаднеш в затвора, но ако поискаш да вкараш стара мома в кревата си, все ще се намери някой, който ще извика: „Хей, приятел, добре ли си? Виииж се, ти не ставаш за нея.

А ти отговаряш:

-   В никакъв случай. Не на мен тия. Мога да се справя.

Няма логика, мислиш си. Това е по-несправедливо от всичко, видяно по телевизията от изобретяването й. Жена с четири крака или Бог с ролкови кънки. Всички са потънали от раждането си в подобни лайна. Майната им. Може Взривът да избухне.

-   Давай, сладурано, яхай жребеца! Яхай, докато не е станало късно...

Да бъдат благословени онези, които не поглеждат старите моми. Ти си пич, който ще се погрижи за всички тези жени. Този, който няма да увисне. Сигурен си.

-   Нали няма да ме зарежеш- питаш ти.- Бог може и да ти говори, но понякога и той греши. Аз също не съм безгрешен. Животът ме плаши. Но погледни ме, коя ли друга жена би се влюбила в подобен тип като мен? Приличам на господинчо, но всъщност съм един страхливец. Ще ме зарежеш ли?

-   Не мога да те зарежа. Ти си странен тип, но някой ден ще станеш безсмъртен писател. Ще видиш. Не знам кое ми харесва повече в теб- писането или кафето ти.

-   Може би един ден ще разбереш. Навярно има някаква тайна дума или парола, за да се влюбват в мен всички стари моми. Или някакъв номер. Като в шпионски филм. Кой знае?

Не знам. И класиците не са знаели. Мисля, че никой досега не го е знаел. Трябва да допиша тези редове.

Кое е най-хубавото нещо, което може да ти се случи с една застаряла мома?

Ами, да й забодеш перцето на шапката.

Искаш да кажеш, сега да правим секс?

Искам, но не знам дали е редно, след като Бог не ме харесва. Но аз също не го харесвам. Прилича ми на негодник, готов да прелъсти змията от райската градина.

-   Боже мили- възкликна тя.- Какво е това? Ти нормален ли си?

-   Да, но в тая работa няма хляб. По-лесно е да си от другите, които се грижат за ябълката.

-   Може и да си писател, но наистина не си нормален.

После си взе чантата и тръгна...

Играех на рулетка, проста система, само с черно и червено. Оказа се ефикасна.

Прибрах чашите и се опънах в леглото. Бях сам, но не за дълго. На вратата се почука. Станах и отворих.

Беше тя. Самотната стара мома.

-   Слушай, върнах се. Не вярвам на Бог.

Жената обели очи нагоре.

Поклатих глава и я завлякох до кревата си. Креват, пълен със застарели моми. Това щеше да ме убие! Младите и свестни си падат по известни и богати, за теб остават старите и смахнати, които често са по-прекрасни от първите.

Всичко обаче просто е една голяма торба лайна.