Вървеше по скалите. По самия им ръб. Обичаше да върви по ръба. Да се надвесва и да гледа как се спускат отвесно в морето, като че ли Господ ги е изсипал право в него. А долу вълните се блъскаха самоубийствено в твърдата каменна гръд. Обичаше да ги гледа от ръба. Даваше й усещането за малкост - тя, буболечката, допълзяла незнайно как върху величествената глава на исполин, но въпреки това защитена от гнева на морето тук - горе, на високото. Чувстваше се частица от могъществото на земния огън, създал този пейзаж. И обожаваше да се оставя на грубата ласка на фьона. Той я караше да се усеща част от божествения замисъл. Част от могъществото на този див бряг. Фьонът се беше разлудял тези дни, тичаше палаво покрай нея, усукваше дългите пешове на шлифера около краката й и й пречеше да върви. Плющеше яростно с косите й, но тя го остави да играе, да ги тегли, да ги развява... Нищо, че после щеше да ги разресва с часове. Той се вмъкна под пуловера й, играеше с гърдите й, обгръщаше я с хладните си ...