Серьожа Николаев не беше наследил нищо от майка си – малка, крехка рускиня, която като болшинството от сънародниците си беше светла, русолява и светлоока. Приличаше изцяло на баща си, тъмен балкански субект, тип бачкатор. Самият Серьожа беше висок, малко над един и осемдесет, приятно мъжко телосложение, с кестенява коса и загрубели ръце. Често ходеше небръснат по 3-4 дни и това го правеше неустоим за жените. В неговия живот те не липсваха, но не бяха и най-важното. Чертата, която най-много се открояваше в лицето му, беше белег под лявото му око, може би от нож, никой не знаеше. Серьожа прикриваше перфектно емоциите си във всеки момент, но белегът го издаваше – започваше да пулсира, когато Серьожа се ядосваше или беше силно напрегнат.

            Серьожа, или както го наричаха познатите Серж, имаше връзки на много места. Познаваше се с дребните дилъри, които висяха край училищата, далавераджиите, които минаваха винаги по задните улички, проститутките, и по-елитните, и най-изпадналите и дори с обикновените отрепки, които не спадаха към нито една от гореизброените категории. Познаваше и слабите места на всеки един от тях и можеше да ги притиска, когато има нужда от това. Серьожа използваше всичките тези връзки, за да изкопчва необходимата му информация. Тези отрепки без работа, които по цял ден обикаляха по улиците, случайно или не, често притежаваха информация за тъмни сделки и акции сред подземния свят, които често му помагаха в работата му на частен детектив.

            Серж разчиташе основно на тях  и на интуицията си. Отрепките разказваха легенди за него. Серж имаше способността да забелязва и най-малките подробности и да навързва фактите с прецизната точност на хирург, правещ мозъчна операция. Името му се носеше и сред столичните тузари, които често го наемаха за разни лични разследвания. Полицията също търсеше подкрепата му. Той никога не работеше с тях. Въпреки че бе поработил малко като полицай, самият той се бе научил да мрази куките. Никога нямаше да забрави какъв номер му спретнаха тези копелета някога.

            Не, Серж не беше типичният копой, който поредният полудял от ревност софийски бизнесмен пращаше да следи жена му, докато той самият мачкаше чаршафите с някоя нова любовница. Това бе твърде лесно за него и той го смяташе за загуба на време. Такива случаи не привличаха вниманието му. Серж обичаше всеки случай, с който се захваща, да го кара да мисли, да го кара да се върти неспокойно в леглото, да пуши цигара след цигара и да си блъска главата в търсене на отговора.

            И тази вечер Серж работеше. Той седеше в тъмния си офис и се взираше в снимка, осветена от лампата на бюрото му. Нервно дръпваше от цигарата си и пак се заглеждаше в снимката. Една вертикална бразда се беше образувала между напрегнатите му вежди. Серж мислеше усилено. Снимката беше на малко чернокосо момиченце, може би десетина годишно. Момиченцето на снимката беше Стефания Чернева, дъщеря на неголемия строителен предприемач Стефан Чернев. Преди два дни Чернев беше дошъл при Серж, когато Стефания беше изчезнала безследно. Страхуваше се, че е отвлечена и с основание. Чернев сподели на Серж, че дължи голяма сума пари на известния в столичните подземни среди лихвар Ангел Русия. Не искаше да уведомява полицията, защото се страхуваше, че при разследването полицаите биха могли да открият същината на тъмния му бизнес и да го вкарат на топло за достатъчно дълго време. Явно за Чернев няколко години в затвора бяха по-страшни от смъртта на дъщеря му.

            Нещо не се връзваше. Отвличане съвсем не беше в стила на Ангел Русия. Той имаше банда бабаити, които бяха способни за минути да потрошат кокалите на някой нередовен платец, а когато той се събуждаше в болницата, получаваше букет цветя от Ангел с картичка за бързо оздравяване и напомняне за дълговете. Това беше стилът на Русия. Той не би се занимавал с отвличане. Истината беше другаде, но Серж все още не знаеше къде да я търси. Или Чернев премълчаваше нещо, или сам не знаеше с какво се бе забъркал.

            От тази среща нататък Серж пусна връзките си и разпитваше тук-там за някакво ново съмнително раздвижване сред престъпните среди. Информация не изникваше отникъде. Нямаше следа, по която да се движи, а и истински се бе притеснил за момиченцето, толкова малко и невинно, а несправедливо да изплаща греховете на баща си. Всеки час беше от значение и Серж го знаеше, но въпреки желанието си, не можеше да работи по-бързо. Още в началото си беше обещал, че няма да вкарва чувства в работата си, но сега за първи път наистина се притесняваше за жертвата, която търсеше.

            Той преподреждаше мислите в главата си и преповтаряше думите на Чернев, за да открие в тях нещо, за което да се хване. За Серж нямаше нужда да си записва каквото и да било. Всичко се записваше като на си-ди в мозъка му с такава прецизност, че можеше да възпроизведе разговор с точност до интонацията и паузите.

            Петък вечер. Идеално време да излезе из софийските дискотеки, за да се срещне с някои по-големи риби и да поразпита. Той стана от бюрото си и прибра снимката на Стефания в задния си джоб. Облече черното си кожено яке и излезе.

            Не след дълго Серж беше в голяма дискотека и оглеждаше по сепаретата. Скоро откри човека, който търсеше и си запроправя път през тълпата. На сепарето стоеше около 40-годишен сводник с червеникаво лице и голямо кръгло шкембе, носещ псевдонима Клинтън. Името му излезе от скъпите столични курви, подвизаващи се като чалга-певици и манекенки, които споделяха, че той обожава... хм... Пушенето на пури. От двете страни на сепарето стояха редовните две горили, които гледаха лошо. Най-впечатляваща беше компанията на Клинтън – момиче на видима възраст 17 беше седнала на скута му и обвиваше врата му с ръце, като умишлено си тикаше циците пред лицето му. Погледът на Серж остана за няколко секунди върху момичето. Сводникът беше мушнал ръка под обидно късата ù поличка и галеше страхотния ù задник. По дяволите, Клинтън имаше вкус за жените.

            Охраната не спря Серж, когато се запъти към Клинтън. Познаваха го и само го погледнаха тъпо. После продължиха да гледат на кръв към посетителите на дискотеката.

            - По дяволите, Клинтън, пак си добре придружен! – поздрави Серж. Лолитката се изкикоти, изпъчи добре оформените си цици пред Серж и му хвърли мръснишки поглед. Клинтън на свой ред вирна нос и се ухили. После покани Серж на сепарето, а на малката курва направи знак да иде да потанцува.

            - Какво става с теб, Серж? – приятелски попита Клинтън, като не спираше да стиска ръката на детектива. – Изгуби се в последно време... Никакъв те няма!

            - Работа, нали знаеш... – усмихна се Серж и неволно погледна към курвата на дансинга. Господи, как се движеше, как се разкрачваше... Сигурно беше страшна между чаршафите. Клинтън заслужаваше да му се свали шапка. – При теб как вървят работите?

            - Не е на добре! – отговори Клинтън и запали дебела пура. Знаеше, че Серж не се интересува особено от бизнеса му, но имаше огромно его и обичаше да занимава всички с особата си. – Курви има, няма вече кой да плаща за тях. Тая криза ни ебе отвсякъде, ама скоро ще отмине и нещата ще се нормализират. Пуснал съм ги тая вечер тука из дискотеката да се изкарва пара нещо... Искаш ли да ти подаря една за тая вечер? – изведнъж попита Клинтън и намигна.

            - Не, благодаря! – развесели се за секунда Серж, но после пак стана сериозен. – Дошъл съм по работа.

            - Знам! – кротко отговори Клинтън, докато гледаше захласнато лолитката си на дансинга и отпиваше от уискито си. – Ти никога не идваш просто ей така.

            - Чувал ли си наскоро нещо за Ангел Русия? – попита направо Серж.

            - Какво да съм чувал? – направи се на неразбрал Клинтън.

            - Нещо за неговата банда биячи... Събирал ли ги  е скоро, при кой ги е пращал... Нещо такова. – поясни Серж.

            - Доколкото знам, напоследък са доста редовни неговите длъжници. – започна авторитетно да говори Клинтън, тъй като знаеше, че Серж наистина се нуждае от информацията. – Огладнели са неговите момчета. Няма ги по дискотеките, не търсят и курви вече. Вижда се, че скоро не са вършили работа. Месец и отгоре ги няма никакви. Но, виж... Не се замесвай с него... Не ти трябват такива проблеми!

            Серж кратко благодари за информацията и се сбогува. Стана и се запъти към входа, а Клинтън започна да говори нещо след него. Серж не се заслуша, пък и музиката скоро заглуши думите му.

            Детективът вървеше по задните улички на София. Отиваше към апартамента на Баровеца, един от бабаитите, работещи за Русия. Баровеца живееше наблизо и Серж реши да го провери. Изправи се на ъгъла срещу входа на блока и зачака. Нощта напредваше и Серж предусещаше, че Баровеца ще се прибере скоро. Момчета като него се прибираха в малките часове, особено в петък вечер.

            Не след дълго Баровеца се зададе откъм булеварда. Вървеше изправен, без да залита. Беше сам. Серж разбра, че Баровеца не е ходил на дискотека, тъй като видимо не беше пил и не беше забил някоя курва. Следователно нямаше пари. Тогава какво бе  правил до толкова късно навън? Къде беше ходил и по каква работа? Серж нямаше време да хваща тази следа сега и реши да го остави за по-късно, евентуално...

            Серж се убеди в думите на Клинтън. Клинтън му беше приятел, но понякога несъзнателно или просто под влиянието на алкохола подхвърляше грешни следи. Този път не беше излъгал.

            Постепенно вариантите се изчерпваха. Серж реши, че няма да си ляга. Знаеше си, че няма да може да заспи. Искаше да посети и Ваня, за да поразпита, но не беше уместно. При жени като нея не добре да ходиш посред нощ, без да си направил резервация преди няколко дни. Тази среща отложи за следващия ден по обяд.