Към 12 на обед Серж си купи сандвич и го изяде на въздух. Беше приятно хладно и лекият ветрец го освежаваше. Беше време да посети Ваня. Серж можеше да се закълне, че Ваня има някоя далечна пра-баба куртизанка. Беше изящна и изтънчена жена, висшистка с две магистратури и богата обща култура. Говореше и три езика. Въпреки това, тази уникална жена, съчетаваща в себе си грация, красота и интелект, бе избрала нощния живот на лека жена. И защо не, само за две нощи тя успяваше да изкара толкова пари, колкото и най-добре платените адвокати не можеха за седмица.
Някога, в началото ù се налагаше да излиза по скъпите заведения, за да зарибява платежоспособните си клиенти, но славата ù на отлична любовница скоро се разнесе до толкова, че можеше да си позволи дори да отпраща някои от редовните си клиенти. И все пак водеше охолно съществуване. Освен безсрамно скъпото заплащане за нощ, прекарана с нея, Ваня често получаваше и скъпи подаръци от особено доволни клиенти – кожени палта, златни колиета, скъпи дизайнерски дрехи и дори една диамантена огърлица. Някои тузари дори я вземаха със себе си на разни светски партита и бизнес вечери. Ваня беше далеч по-представителна от повечето съпруги на бизнесмени. Умееше да поддържа светски разговори, знаеше кои теми са уместни и кои - не, знаеше кога да се засмее и кога да направи съчувствена гримаса. И не на последно място, беше виждала повечето от хората, с които общуваше на коктейлите, без дрехи.
Имаше моменти, в които Серж едва се сдържаше да не я изчука, но все пак устояваше на изкушението. Ваня му беше приятелка от много години и не искаше да разваля отношенията си с нея.
Той пристигна до апартамента ù неусетно и позвъни на вратата. Тя му отвори по халат и хавлиена кърпа, увита около главата като тюрбан. Отдалеч му лъхна на топла вода и сапун. Серж обожаваше една жена да ухае на топла вода и сапун.
- Добро утро! – поздрави той, като се опитваше да звучи максимално свеж и отпочинал.
- Добро утро! – отговори малко учудена Ваня. – Не очаквах да те видя! Но все пак, заповядай, влез, тъкмо правя гофрети за закуска.
- Ако е удобно... – смутолеви Серж. – Нали си сама?
- Ех, глупчо! – засмя се звънливо красавицата. – Ако не бях сама, нямаше да те каня вътре!
Серж седеше на стола в луксозната кухня на компаньонката. Тя продължаваше да бъде по халат. Наля две чаши току-що сварено кафе и ги поднесе на масата. Там вече стояха и купчина гофрети. Едва сега Серж забеляза умората в очите ù. Тя подпря главата си на дланта си и погледна към детектива.
- Като премазана съм... – каза провлачено тя. – Цяла нощ не съм мигнала!
- Вярвам ти! – каза Серж и намигна лукаво. Ваня се усмихна красиво. Присъствието на Серж винаги я развеселяваше.
- Ангел Русия още ли идва при теб? – започна направо Серж.
- Ангел Русия? – нацупи красивите си устнички хубавицата. – Зарадвах се, че просто си се сетил да дойдеш да ме видиш!
Серж осъзна грешката си. Беше типичен мъж и осъзнаваше колко много може да нарани с думи една жена, едва след като го стореше.
- Ванче, извинявай! – опита да се поправи той. – Знаеш, че аз от това се храня... Знаеш, че това ми е работата – да питам първо за чуждите, после за своите.
- Не ми обръщай внимание! В много вкиснато настроение съм днес и ето, на теб си го изкарах.
Двамата се погледаха известно време и помълчаха. Ваня отпи голяма глътка от силното кафе и стана от масата. Отиде в една от другите стаи и не след дълго се върна... Гола, както я майка беше родила, само с едно разкошно колие от бяло злато на врата и две закачалки в дясната ръка. Косата ù, все още влажна, се спускаше по тънките ù рамене и очертаваше изящната ù шия. Гърдите ù бяха приятно закръглени, до болка естествени и мъчително щръкнали. Педя под пъпа ù започваше малка черна ивичка, която се спускаше нейде между краката ù.
Ваня беше свикнала да я виждат гола. Нещо повече, възбуждаше се само от обожаващите я мъжки погледи. Сега ù доставяше удоволствие да се размотава само по бяло злато пред Серж и да го чува как жадно преглъща. Все пак я виждаше толкова разсъблечена за първи път.
- Черната или червената? – небрежно попита Ваня.
- Моля? – попита Серж, който сякаш излезе от дълбок транс. Припомни си за какво беше дошъл и страстта му започна бавно да се охлажда.
- Червената или черната рокля, Серж? – попита отново Ваня, като размяташе пред погледа му двете рокли. – Довечера Чернев ще ме води на прием и трябва да съм ослепителна...
- Червената! – машинално отговори Серж. Дори не беше успял да фокусира роклите, но знаеше, че червеното е цветът на Ваня. После рязко се сепна:
- С кой ще ходиш на прием?
- Стефан Чернев, строителен предприемач, нов клиент... – каза небрежно Ваня. – Жена му била на почивка в швейцарските Алпи и той не можел да иде сам...
Това порази Серж. Детето е отвлечено, а майката е на ски-ваканция в чужбина. Дали тя не беше замесена? Или просто Чернев искаше да я държи далеч от случващото се?
- Ванче, направи ми услуга! – каза въодушевено Серж. Вече дори не обръщаше внимание на голото ù тяло. – Искам да следиш внимателно с кой общува Чернев на приема и да събереш колкото се може повече информация... Нали знаеш – кой с какво се занимава, кой с кого поддържа взаимоотношения, били те по бизнес или лични. Става ли?
- Сержито, за теб винаги! – каза Ваня. – Но за какво е всичко това?
- По-добре да не знаеш, мила моя! – усмихна се детективът. – Ако знаеш твърде много, може да ти се случи нещо лошо.
Серж отново се фокусира върху изящното ù тяло. Дощя му се поне да я целуне, но знаеше, че няма да спре до там, затова се въздържа. Остави телефона си, сбогува се набързо и си тръгна. Ваня със сигурност щеше да разбере много важни неща. Най-сетне светлина в края на тунела!
Серж обикаляше по малките квартални кафенета и обмисляше внимателно всичко, което знаеше. Все по-невероятно му се струваше Ангел Русия да беше замесен в отвличането на малката Стефания. Пиеше кафе след кафе. Вече трепереше от огромното количество кофеин, което бе погълнал. Не му правеше впечатление, той така си работи по принцип - безсънни нощи, литри кафе и безкрайно обикаляне.© Нона Все права защищены