Кристина и Нели стояха в задънена прашна улица в центъра на града и пушеха, без да разговарят. Беше пуста, тиха и някак си безутешна вечер. Телата им сгушени едно до друго леко трепереха, зъбите им тракаха, а вперените им един в друг стъклени погледи не се разделяха нито за секунда. В последвалия момент без да се разбират предварително се откъснаха една от друга и надигнаха към устните си пълни картонени чашки, големи колкото напръстник. Вселената се разтресе, завъртя и преобърна, изливайки себе си в пространството между устните и повърхността на зеленикавата течност в чашите-напръстници. Крис отпи от Нели, тя на свой ред от Крис. "Everything about you is so easy to love", издекламираха едновременно, вплитайки гласове един в друг и ритъмът на любовната им мелодия се разнесе из пространството със собствения си, неповторим пулс, който насочва иначе безцелно лутащата се из световете енергия. Краят на задънената улица се пропука и от нея бавно започна да се изнизва безкрайна процесия от Животите, през които Нели и Крис бяха преминали. Минаваха покрай момичетата бледи и безжизнени, мътни и далечни като споменът на мъртва плът за душата, която някога я е обитавала.
- Толкова отдавна и толкова след - изплъзнаха се думите през прегракналото гърло на Крис и се пръснаха навсякъде.
- Толкова преди и толкова сега - отвърна и Нели - мисля, че не съм забравила нищо досега. Не, всъщност изглежда съм забравила всичко. Или не не знам, просто не мога да бъда сигурна, всичко е толкова объркано. Все едно да отпитваш да уловиш себе си за ръка, да се прегърнеш и успокоиш, че всичко ще бъде наред, а стоиш пред огледалото и просто не успяваш и нищо не е наред, най-вече спокойствието ти. Душата ти, лицето, крехките спомени, чувствата, любовта ти препускат безцелно, лутат се, гърчат се и постепенно се смаляват до размерите на чаша-напръстник, от която отпиваш проклинайки, за да забравиш.
- Но никога не забравяш, Нели, никога. Достатъчно е само да си прпомниш за нас и за Вечността и как звездите озаряват небето нощем. А то, Нели, е само за нас. Само да поискаш и ще ти уловя звезда, която да свети единствено заради твоето усмихнато лице. И ти си спомняш за звездата и за нас и нищо не забравяш никога.
Процесията, придвижваща се по тясната уличка, изневиделица секна, както се бе и появила. Животите започнаха да се впиват един в друг, да се смесват, насищайки бледостта си до невъобразима, невъзможна яркост. Двете момичета продължаваха да се поглъщат една друга, безмълвно опознавайки се, забравяйки се, обичайки се.
- Нел, какво става - попита Крис, докато разтриваше влажното си носле.
- Нямам представа, досега не се е случвало, така мисля. Или сме забравили, но това е невъзможно.
Мисълта изхвърча от главата на Нели. Тя се пресегна, бръкна в страничния джоб на панаталоните си и от там извади Спринцовката.
- Крис, знаеш нали, само веднъж, не трябва да е повече.
- Само веднъж, Нел, само веднъж. Повече не е нужно. Никому.
Спринцовката се разрастна неимоверно и започна безпощадната си всмукваща всичко инплозия. Погълна първо свързаните един с друг Животи, погълна малката тъмна уличка и накрая с най- голямо сладострастие погълна и двете момичета.
- Обичам те - изстена Нел, разливаща се в нищото.
- Обичам те - спомни си Крис в отговор.
ОБИЧАМ ТЕ!!!
© Светослав Николов Все права защищены