Да те чукат и да си ходиш... губиш. Накрая може и себе си да загубиш - ако има к'во де.
Искаш любов, нежност, вярност, отдаденост. Мечтаеш си да сте си единствени и достатъчни един за друг. Виждаш бъдещето си прекалено светло и щастливо. Не се замисляш за отговорностите, които ти предстоят, за жертвите, които трябва да дадеш, за борбата с живота. Не се замисляш, защото живееш в своя измислен свят. Мама и татко се грижат за теб, никога не те оставят на "произвола на съдбата", света преобръщат, за да получиштова, което искаш. Но замисляш ли се, че ти всъщност не получаваш абсолютно нищо. Какво като имаш пари? Какво като имаш приятели? Какво от това, след като не е истинско? Това е една измама, една голяма временна лъжа. Осъзнай се! Огледай се около себе си и виж, че в действителност щастието се печели, не се получава наготово. Парите не могат да ти осигурят "истинската любов", за която си мечтаеш. Но защо мечтаеш? Нима това е достатъчно?! Защо стоиш и чакаш? Имаш средствата да постигнеш ...