Mili4ka (Мила Нежна)
253 1166
5 янв. 2008 г., 19:49

Критика ли? Коментари?!? Къде, къде??? 

  Проза » Юмористическая
1937 0 22
11 мин за четене

Внимание: Не се препоръчва на хора със слаби нерви и лошо настроение!

Застраховка: Долунаписаното е породено от безконечните теми във форума, касаещи критикуването и коментирането и представлява ироничния поглед на авторката към проблема. :) Няма за цел да обиди или дискредитира който и да е от авторите в сайта. И ако сте забравили - да ви напомня - обичам ви!

 

Нещо... не ми се пише напоследък. Изгубих желание някак си. Ами така, загубих го. И как няма, като стимула ми липсва? Къде отиде критиката, бе хора, къде отидоха ония малки, злобни, заядливи коментарчета, които карат чувствителната, многострадална душа на пишещия да кипне като прясно мляко на газов котлон, па да се развихри в ответна акция? Къде отидоха всички ония знайни и незнайни критици, чиито коментари често не съдържат нищо относно произведението, а изцяло се отнасят до нравствените и морални устои на автора, непропускайки да отчетат и пълната липса на каквито и да е положителни лични качества? Които те обвиняват във всички смъртни и несмъртни грехове, съществуващи на земята, слънчевата система и галактиката в частност? А??? Къде са? Как няма да загуби човек ищах за писане, като нищо не подразва творческата му душица? Нищо не го кара да изгуби душевно равновесие, да припали на едната четвърт, па да зачатка по клавиатурата с 250 удара в минута, докато копчетата й не се разхвърчат и не се издигне лек, подозрителен пушек от предкомпютърното и загадъчно пукане и искри от задкомпютърното устройство... Ех, мъко... ех, липсо на вдъхновение... Ще ми каже ли накъде отива този сайт, накъде е тръгнал целият свят, накъде отива България в частност? Ми може ли такива работи сега??? Ние българи ли сме, или китайци? Я по-смело! Хайде, ти там, да - точно ти, изправи се и изкажи своето възмущение! Давай, слушаме те! Оххх и ти ли не щеш? Що така бе... зорлен ли да ти измъкна плюнката от устата... Плюй, бе човек... сега ти се е паднало... разрешавам ти! Защо бе, защо? Харесвало ти? Е, не може така... не може всичко да ти харесва... все има нещо, дето не ти се нрави... Абе плюй, като ти казвам бе!!!

Значи така, значи дотам я докарахме! А ти знаеш ли, че по този начин ме караш да тъпча на едно място, а? Че не се развивам в правилната посока, а? Значи така, а? Не ме харесваш, и точно това искаш - да нямам коректив за грешките си, да загубя желание за писане, да си тъпча на едно място, докато вече спре и последния да ме чете, да се изхабя морално и материално, творчески и духовно, да се слея с безразличието, да се отчая от живота, да ме вкараш в гроба и да ме изтриеш от лицето на земята? Да не си спомни никой за мен, че е съществувал такъв човек на света, в България и в този сайт в частност? Значи така, а? Знаех си аз, знаех си, че не ме харесваш... Ама не ме убеждавай в противното бе, аз прозрях целия ти коварен план, цялата ти прозрачна, инфантилна, некритикуваща същност! Харесвал ме бил, доброжелателен бил, ама-ха! Да ме затрие иска!

Ама и аз съм една... Добре де, добре, седни си - няма да те мъча повече. Като не искаш, здраве да е, друг ще си намеря... Какво? А аз що не съм критикувала ли? Че как така ще критикувам бе, човек! Ти с всичкия ли си? Кьор-улсун табелата - какво пише? М-и-л-а-Н-е-ж-н-а! Да нямаш халюцинации случайно? Да не четеш К-о-в-а-р-н-а-З-л-о-в-е-щ-а? Ама... добре де, хайде, ще си призная, ама само тук и на ушенце. Не критикувам, щото съм проста. Ама много. Направо отчайващо, нищо че съм учила висше - пълен типигьоз съм. Това, поезията съм я чела, ама през крив макарон някак си. Отдалече. Да не ме прихване. Че някой ми беше казвал, че е заразно, но дори не помня кой. От време на време имам бели петна в паметта. Удобно, нали? Да бе човек, така е - грам понятие си нямам, що не ми вярваш, като ти казвам? Е, какво търся тук... ти пък сега и подробности искаш... Защо пък не? Ти защо си тук? Защото ти се пишело, ами и на мен ми се пише, що пък само ти да пишеш? Какво от това, че нищо не разбирам? Абе айде, бе! Ти ли ще ми кажеш? Къв` си ти бе, на мен да ми казваш??? Ти пък какво толкова си написал, че на мен кусури да връзваш? Аре! Баста! Я го гледай ти - малко да си открехне човек душата и веднага недостатъци ще му намира! Аз за какво по принцип си мълча и нищо не казвам, ами това хора като хора ли са? Пиша си кротко, чета си и на никого кусур не връзвам! Толерантна съм значи, какво от туй, че съм от село. Ами да - да пишат хората, да си изливат чувствата, страданията, радостите, мечтите... Солидарна съм и ги подкрепям мълчаливо! Мълчанието освен, че е злато, е и знак на съгласие! Ех, на мен ли ще го обяснявате... ами че аз с това мълчание колко съм постигнала в живота... ехеййй!!! Дипломация... тиха дипломация! Никой не заподозря, че мълча, щото не знам какво да кажа... То и без туй, като се обадиш - полза никаква, най-много да те намразят, па да почнат да те плюят. Какво? Противореча ли си? Искала съм да ме плюят? Ами давай де! Ама почни ти пръв!

Оня ден например - чета си тихо и кротко, как така ми беше останало време и аз не знам, ама... чета си, наслаждавам си се и си викам - тоя път ще чета всичко наред! Гледам някои хора и те така - четат наред, па и коментари оставят наред, нещо като на всяко гърне мерудия се изявяват. Демек, като пишат на всеки, после като дойде техния ред, всички на тях да пишат. Викам си: "А-хааа! Ето къде бил ключа от бараката - и аз започвам така! Харесва ми, не харесва, какво значение има - аз ще пиша нещо, да няма да ми се изтърка клавиатурата, я!". Отварям първото и чета. Да, ама леко тъпея. Поглеждам пак - поезия си пише. Хм... аз защо не стоплям? Разправят нещо имало някакви бели стихове ли, черни ли... Може таквоз да е. То за мен поезията си е черна, докато не я оцветиш в някакъв цвят, ама... знам ли. Пък и нали вече си признах, че съм проста. Викам си - айде от следващото. Отварям го, и там горе-долу бива. Да, ама му оставили коментар, че е клише. Е, вярно е, клише си е, ама толкова могъл човека, толкова написал. То пък този, дето е оставил коментара, да не е написал нещо извънземно, невиждано и нечувано? Пак се разколебах - като видях автора и коментатора как са се хванали за гушите... ме достраша. Може би следващото... Прочетох го. Един път. Два. Три. На четвъртия се отказах. Нищо не разбрах - и от оная, бялата поезия да беше, все някоя дума щях да чатна. Поне изречение да имаше, точка, запетая, някакво човешко словосъчетание, проблясък на замисъл... Ама тц! Нема! Някой писал, че не го разбира, аз да няма да се повтарям? Пък и... има такива хора, дето сами на себе си говорят и те самите не се разбират. Някои ги наричат мръднали, други луди - може и този да е от тях... Я, по-набързо да излизам, тихичко, по терлички, да не е заразно... Следващото ми хареса. Четири реда, ама съдържателни. С удоволствие писах коментар. Хубав - да се отбележи, че съм прочела. Карах донякъде така, ама си викам: "Я чакай да чета само най-посещаваните и тези с най-много коментари, че иначе доникъде няма да стигна!". Още на първото такова попаднах на някаква, дето работела като каналджийка. Някакви косми се въргалят, боклуци, отходни тръби и нечистотии... мале... повдигна ми се. И на това ли посвещават поезия? Няма лошо де... щом ги вълнува. Може да е от ония - май скат им викаха, нека, аз съм солидарна с всички интереси, дори и по-екстравагантните! Ама излезнах набързо оттам, да не ми се метне някой микроб. Викам си, чакай да отворя някое с по-нежно заглавие. Е, отворих. А-А-А-А-А!(Това беше вик от ужас!). Аборти, изсмукани мозъци, разкъсани утроби, разядени очи... на Содом и Гомор ли попаднах или на стих? Признавам, хареса ми някак си, извратено, но потръпвах доста време след това. Пак не успях да оставя отпечатък-коментар, че съм присъствала на Вартоломеевата нощ, не ми се удава стихотворен хорор... Следващото обаче, ме зашемети. Хем авторката хубава, пък стиха... разкош! Такова съвършенство аз и след двеста години, с триста хиляди напъна няма да постигна. Признавам си. Чистосърдечно. Прочетох го три пъти - барем се влее някоя дума в простата ми глава, а и да ги разбера всичките. Ами сега? Какво да пиша за коментар? Каквото и да е, ще изглежда просто, а авторката явно е учена жена. Какво ще си помисли за мен, ще прозре колко съм елементарна. Няма да пиша. Ама как няма, като е толкова хубаво? Единственото, което ме е зашеметило от толкова много, пък аз да не го похваля. Смънках едно културно "Аплодисменти", дано не ми разконспирират простотията. Сложих и шестица, с чиста съвест. Ех, защо не можеше да се види, че точно аз съм й сложила шестица, па да ме заобича така някак си... Да ме прочете и тя някой път... Следващите три бяха като изкопирани като под индиго с онова, невероятното. Гледах и не вярвах на ушите си - авторите бяха други, но думите, ритъма, посланието - идентични. Имитатори, а? Не могат да ме метнат те, нищо че съм проста. Може и плагиати да са. Тяхна си работа. Да не се излагам, че веднъж попаднах на едно, дето го хвалиха, хвалиха, пък най-накрая се оказа, че било краднато от една друга много добра поетеса. Замълчах си, да не се окаже пак нещо такова, че ще се изложа. Друг разкош - най-сетне стих на редактор. Веднага го прочитам... Абе, хора! Ми то имало истинска поезия, която те пленява от първото четене! Написана с прости, ясни думи, обаче по такъв начин, че свят да ти се завие! Ами сега? Гледам - много коментари. Да пиша ли, или не? Ако пиша, ще рекат подмазва се, видите ли я, ако не пиша пък, как ще кажа, че ми е харесало, докоснало и разтърсило до основите на простодушната ми същност? Пиша, обаче след мен се развилнява някакъв, дето нарича всички лизачи, близачи, подмазвачи, кланячи, ду... хм, това май е нецензурно, абе въобще всякакви *-чи. Лелей... като се разпени тоя ми ти човечец, не можем го спря, да прочете стихотворението, та да види за какво става въпрос. То ни тъй, ни инак - няма угодия! Че и аз влязох в класацията, срам! Е, какво да пиша? Като е хубаво - лошо, ако е лошо - още по-лошо! Даже отиде, та се не видя! Никакво писане на коментари повече! Само ще чета. Това и правя, обаче на всяко трето се повтаря, цитирам по памет (с белите й петна): "Ти ме остави сама; самотна без теб е нощта; мъка си ти и тъга; как ще живея сега; сама без теб на света; няма да те забравя никога; дори и до смъртта; ще те обичам дори И след това!". Брях! Какви силни чувства на тези крехки години. Замислих се силно. Наложи се да превъртя лентата с двайсетина години назад - ами, че да! И ние сме минали по този фатален път! Ама като ни кажеше някой, че светът не свършва, истерясвахме и се тръшкахме, че не е така. Да пишат децата, ще го преживеят по-лесно! Пък някой ден от само себе си ще им мине и може да напишат и нещо хубаво. Да не убиваме поезията в зародиша й! Нека да има повече такива стихове! Хвала! Пишете! Ама аз нищо не им пиша де, то и какво? Не реви - ще ти мине? То е същото като "Оти да са косим, като ке ми мине". Оти да им пиша, като они сами ке пораснат? Пък и не ми стигат ядовете с мойте деца, та сега и с чуждите да бера...

Затова пиша само на познати. Които знам, че и от шега разбират, и от хвалба, и от критика. Които нито ще се засърдят, нито ще се затръшкат, нито ще се подпенят като телешко варено на силен огън. От време на време попадам на стихове, които се прекрасни, невероятни и е грехота да ги подминеш с мълчание. Хваля ги, много и то. Да са живи и здрави и да продължават да пишат. И да ми радват душицата. Останалите... и те да пишат. За всеки влак, казват, си имало пътници. И още нещо казват:" Един харесва попа, друг попадията". Това преведено ще рече, че какво като някой стих на мене не ми е допаднал? Ами че може да се хареса на стотици други! Пък и коя съм аз, та да му пиша, че не ми харесва? Ами аз нали си признах, че нищо не разбирам! Особено от поезия. Ми то може да е много стойностно даже! Ама ха, как така ще сърдя човека? Айде да са живи и здрави всички и да продължават да пишат! Кой както може, както иска и както чувства! Важното е да е откровен! Айде, честита ви Нова Година! Честита ви Коледа! Честит Трети Март, Осми март, свети Валентин, Великден, Рамазан Байрам, Курбан Байрам, Шести септември, Десети ноември и кой каквото там празнува през годината!

П.П. И дайте малко критика, че ми секна творческото вдъхновение, де! Направо ми се отщя да пиша... Секна ми и ищаха, и желанието и... чак престана да ми се иска... Ами помагайте, нали сме едно голямо откровено семейство???

© Мила Нежна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Е,така не съм се смял,не помня от кога.Със сълзи.И сам!Мале добре,че нямаше кой да ме види.За произведението-Право куме в очи!И според мен нещата стоят така.Написала си го великолепно.Да няма сърдити.Нали сме тук за удоволствие,все пак.Поздрави,че ми оправи настроението.
  • На глас се смях, добре че никой не влезе в стаята ми /на работа съм/ да си помисли, че съм луда! Евала!
  • Прочетох...замислих се...засмях се...
    без критика...истина е това!
    с обич за теб, Мила и Нежна.
  • Що ли не се включа отново накрая, като на всяко гърне - мерудията?

    Да, моя Мила и Нежна - плюха те! Но защо ли? Може би от завист. Или защото някои не са свикнали да гледат по-далеч от сянката на своя нос? Не зная! Дори една поетеса, чието творчество много уважавам, те помисли за мен самия. Че по-голямо наплюване от това сравнение - няма. Аз на твое място бих се обизил от това сравнение!
    Но нейсе, запуши я!
    Отбих се отново за друго.
    Както казваш за четенето преди логване с паролата - това го правя редовно и аз. И дори си препрочитам по този начин. Освен това може да се чете и по специални системи, които помагат много при запознаване с прозата. И влизам само ако имам какво да напиша като коментар или за да публикувам.
    Колкото до тон и изобщо за начин на критикуване или писане на коментари - това остава на съвестта на всеки пишещ тук. Защото някои коментари, независимо положителни или отрицателни, са откровено безмислени и само заемат място или отбелязват приятелско присъствие.
    И последното - да, наистина за всеки влак си имало пътници или един харесвал попа, а друг - попадията. Но доста време се допускаха епитети по отношение на някой автор. Което бе недопустимо! Както за мен е недопустимо да се трият коментари, в които няма нищо обидно, но даден редактор така си използва властта при заемане на страна в дадени лични отношения. А в същото време се допускат за публикуване произведения с обидни квалификации към жените изобщо.
    Поздравявам те за повдигнатата тема и дано всички ние си вземем поука. Харесвам и тона на произведението ти. Защото казват: "Когато говориш несериозно за сериозни неща - по-добре разбираш човека срещу теб. Или когато говориш сериозно за несериозни неща - по-добре се забавляваш."
  • А, забравих - пуснах ти и една шестичка! Пак чао!!!
  • Как да те критикувам, бе сестро, като толкова ме кефиш?! Хей, умницо, смях се, ама и ме размисли...! Ти ли не разбираш от поезия? Просиш си комплимент ли, що ли? Няма да спра да те хваля (докат' мога да чета, че нещо започна да не ми достига диоптъра), ама ти не се отчайвай! Усмивки ти пращам, за компенсация и стимул
  • А сега съвсем сериозно. Наистина съм от хората, които нито са се занимавали с писане, нито разбират от това. Рядко си позволявам да давам мнение по няколко причини.
    1. Когато четем дадено произведение е възможно да сме в настроение съвсем различно от това, в което е бил автора, пишейки произведението си, и да не усетим наистина онова, което иска да ни внуши. Това не означава, че не трябва да изпитваме уважение към чувствата му, труда му и т.н.
    2. Всеки човек изразява себе си, според способностите си. Дори и да не са от най-високо ниво, за него написаното означава много, и факта, че е решил да сподели с останалите хора не бива да позволява на някои да натрапват негативните си мнения, относно възможностите му. Има творци, които са учили и цял живот са се занимавали с това - пред техните творби се прекланям, и от тях се уча. Има и други, които са самородни таланти - на тях се радвам изключително много. А има и просто хора, които желаят да споделят мислите си, понякога и в не най-подходящата форма, но... всички в този сайт заслужават внимание и уважение.
    3. Самия факт, че творбата е публикувана именно в този и вид, означава, че в очите на автора тя е идеална и завършена, т.е. може и да осъзнава, че винаги има нещо, което да коригира, но може и в неговите очи да изглежда съвършена. Така, че всяка намеса, освен ако не е желана, може да се сметне за заяждане с автора и неговите способности.
    Може би... най-правилната форма за корекция не е критика, нито мнение, а помощ - но само при положение, че е осъзната нуждата от нея и желана от автора...
  • Стискам ти ръка!!!
    Евалла, за позицията, хумора и невероятния начин по който ни поднесе идеята си!
    С теб съм на сто процента!!!
  • Мила ли си, Нежна ли си или безбрежна все ми е тая. Но с какво право ти ще ми държиш втори глас?! Питам аз, с какво право?! "Плюй бе, човек" Бе ти ли ще ми кажеш какво да правя? Коя си ти, ма - съкратено от "мамина"? Дома ме командват и са ми се качили на главата, айде сега и тука. Не ти харесва как пиша ли, какво искаш да кажеш с това дето си го написала, есе ли е разказ с неочакван край ли, какво е това? И боза не е. Защо не ми го кажеш в очите, а? Защото те е страх, защото си земемерка, не, лицемерка. Ела отвънка да се разбереме като мъже. Бих ти писала и единица, но няма. А защо няма единици, а? Безобразие. А вчера какъв твърд хляб ми побутаха гадовете от супера. Чакай да те питам, ще готвя боб. Ти какви мерудийки му слагаш, бе Мила? По принцип за какво ставаше въпрос? Не го четох, ма като видех, че има разправии и ми стана едно хубаво на душата. Айде и на тебе весели празници, па се обаждай.
  • Следващия път таква критика ще ти дръпна, свят ще ти се завие - хехехе* Сладурката ми тя. Много хубаво си го рекнала!!!
  • Мила Нежна,
    и аз небрежно
    да изкоментирам
    / транзит без да спирам/
    Да не спираш да пишеш,
    че само сълзи иначе бриша.
    А като седна да чЕта
    съм егати поета.
    Биеш ми смехонаркоза
    и утре чакам нова доза.
  • Добре, че се отбих, споделям напълно написаната истина!!!
    Стъписваме се от критикарски коментари може би защото само откровеничим с чувствата си вложени в стиховете си, а не
    подлагаме на разглеждане техническата и др, съставки на това,
    що се нарича ПОЕЗИЯ!!!От форума и при теб Миличка, съм в размисли!!!
    Благодаря ти!!!
  • Мисля, че това трябва да се прочете от всички в сайта и да се замислим... Има над какво. С много фин хумор си казала истини. С удоволствие прочетох!
  • Мискин, а Ричай ми и сирсем, и маймун.
    Тогаз хората хептен ще те ревнуват
  • Кво да ти кажа, сестро? То верно е така. Имаше навремето един критик, ама се научил да критикува само с четири думички. Помниш го, нали
    Онзи ден във форума прочетох, че зелен Петко( наричам го така, понеже пише със зелени букви) бил се изявявал като такъв. Единствен той. Брей да му се не види. И що не вземе да прочете нещо и мое, да удари една градивна критика. Явно чака да узрее(да започне да пише с червени букви).
    Иначе както казва Хипо, професионални критици тук няма. Има мнения. И е съвсем в реда на нещата да са различни. Не знам защо се употребява тази дума Критика. Въобще не си е на мястото.
    И ти сестро, що жалиш за нея? Пиши си за еротиката, ние ще ти се кефим на изживяването и тайно ще си мечтаем някога, някъде да те засечем
    И тогава ще си обменяме критики... пардон мнения.
    Толкова от мен. И както писах във форума, мнения и предложения давам само лично - на поща, на кю, скайп... По желание и лично
    Не отказвам
    Хайде чао, сестро!!!
  • Сега аз да ви почна по ред
    Рени, сестро - сърцето ми се сви, като осъзнах, че ме асоциираш с проф. Вучкоф! Ама се примирявам - то натам вървят нещата - към неминуем дъртизъм... Моли се да не ме поканят в някоя телевизия, че що плюнки ще хвърчат...
    Иванова! Знаеш ли аз колко тайни шестици ти оставях и разгеле, най-накрая ма хареса, така да се каже - разбрала си, че аз бях
    Дарче, преди да го пусна се консултирах с кметя. Каза - давай, ако никой не ще, аз ще ти го туря. Коментара де. Поуспокоих се и веднага го пуснах. Ама излъга ме мискинина - още го няма, да ми го тури. А аз така се радвах...
    Доче, сестро... ощи съм ниуриентирънъ в живота... ша са мре, сестро от простотия... примирила съм са веки...
    Пер - в твойте ниви като нагазя, и не ми се ще да излизам оттам... Последния път ме разрева като... айде да не казвам... А ти братко, вместо да ме критикуваш, обясни ми що е то "Есе", щото в мойте уши ми звучи като " Ойде коньо да пасе" Не разбирам нищичко... нали си признах и пак не ми вярвате...
    Наско... боза си е... пълна боза Ай наздраве!
    Петя - разбира се че няма никой идеален. Ако някой го твърди, прати ми го - за наказание ще прочете всичко, което съм написала - от самото начало Тежко му
    Ани, сестро - аз нарочно чета не-логната. Да не ме засърбят ръцете и... отиде коня в ряката Първо чета, отбелязвам кое ми харесва, после се логвам и оставям по 5 коментара в минута! Да не ме питате после как ги чета толкова бързо Пък двойки не слагам - да не го бие майка му автора, като се прибере с двойка в къщи
    Вили... ти поне помниш в началото колко ме плюха... Липсва ми, честно! Дава ми стимул някак си... Ама спряха... защо ли?
    Вилдан - виждаш ли какво нещо е липсата на вдъхновение? Само се хиля и простотии пиша Дано скоро си намеря критик, че...
    Благодаря на всички! Ама можеше и малко по-така... с лошото де...
  • Искрено се смях!За мен е велика чест и удоволствие да ти оставя коментарче, Миличка!Такива истини си казала в частност...Поздравявам те!
  • Тя, Ина, може да ти пише шестица, но щом си търсиш критика - аз ще ти пиша накуп три критични двойки. Макар и да не уважавам цифрите в литературен сайт. Почти толкова, колкото не уважават правописа в някой технически материал.
  • Уф, хем хвалба, хем критика лъха от сътвореното от теб, ама за образност да беше помолила някой от фотографите или художниците да ти изтипоса и един плювалник, за тези дето плюят де, че да видиш тогава какво четене, какво разглеждане щеше да стане. А и едно казанче с чиста вода, че да измиие това-онва.,като някой нежелан коментар например
    Улучи десятката!
    Ама така като не пишеш коментари да не станеш първа заподозряна в писането на анонимни шестици и двойки. Я вземи изкарай още едно висше, че да се включиш
    Поздрав за идеята!
  • Остра,но истинна критика!Когато нещо не ти харесва просто не се съгласяваш с него и това си е!Всеки се започва от някъде,никой не е имал идеални неща в началото...може да са били по-посредствени,по- несполучливи...
  • Един поет казваше "Поетите трябва да се научат да пишат върху камък!" Да ма'ат цял ден с чука и длетото за един стих, за да се научат как с малко думи да изразяват много!
    Не споделям това мнение. Предпочитам да усъвършенствам техниката си за бързо четене. А там където си струва, да намаля скоростта и да се насладя на написаното.
    Тук определено набих спирачки. Обаче тъй като иде реч за критика, реших и аз да изкритикувам. /Следва критика. Внимание! Да се чете намръщено и гневно!/ А бе, Мила Нежна, ти да си чувала за жанра есе?! Или не ти стиска да се пробваш там?! А?! И защо забрави да ми честитиш рождения ден, нищо че е през септември?!/Край на критиката. Сега отпуснете лицевите мускули на веждите и челото! Разтегнете устните в страни! Кажете "зелеее"!/
    И да наминеш към моите "ниви" за един коментар, ей!
  • Нъ нищу ни приличъ...Тц Тц Нъ толкуз редъ нищу свястну саму прутивуречия Ем ръзбиръш,ем нищу ни ръзбиръш.Ам ръзбири съ самъ със себи си първу,чи тугаз критикувъй другити...И зъ нъкрайя как беше?"Двойкътъ йе ут мени!Опааа сбърках турих шест
Предложения
: ??:??