Нима е това, което си мислеше?
На дъното на тези сини океани лежаха безсмъртните матрици на същностите. Онези първосъщности, от които произлизаха всички форми. МОГЪЩИТЕ ги съхраняваха така във вечността. Това бяха своеобразни мавзолеи на неизменящото се. Светът на мълчанието - красив, приказен и недостъпен. И сега, под закрилата на синкавото наметало, Диди си спомни съвсем отчетливо разказа на Алфонсо за самбхогакая и за синята мъгла, в която подобно лист хартия той се е реел, падайки все по-надолу и надолу. Дъното на това надолу трябваше да съвпада с дъното на един от деветте сини океана. То представляваше Саркофага на Същността. Това откритие я екзалтира неимоверно, защото чрез него ясно осъзна, че връзката й с Алфонсо е безсмъртна. Вече нищо не можеше да я застраши. Страхът и Ужаса /Фобос и Деймос/ бяха изгубили завинаги властта си над нейното разширено съзнание. Разбра, че благодарение на Алфонсо нейната първосъщност също лежи в един от тези сини океани - вечна и непристъпна, и ник ...