Когато  ги видях заедно за първи път, без да се крият сърцето ми се разтупка и ми призля.
     Бен я гледаше като хипнотизиран, както ме гледаше мен, преди тази кучка да го омотае в мрежите си. А тя, пърхаше с мигли и се превземаше. Червената й коса беше защипана с една шнола, високо над тила й. Светлата й кожа беше обсипана с лунички. Тялото й е като тънка тръстика. От тези тръстики, дето като ги вее вятърът се поклащат на всички страни и аха ще се счупят на две. Гърдите й са като на момче, почти никакви, а устата й е широко отворена и се кикоти като ученичка в междучасие. Очите й са като на котка. Зелени. Гадни, зелени, лукави очи…
    Боже, колко е грозна…и кльощава…какво харесва Бен у нея…
    Нели, моята приятелка ми казваше, че Бен ми прави номера с това… никакво момиче, но аз не й повярвах. 
     И така, бях на улицата в колата си, когато Бен и Дона влязоха в бара, тя се кикотеше като луда, а той я беше обгърнал нежно с ръка. Пръстите му шаваха по кръста й, после се преместиха на раменете й. Седнаха  в едно  закътано сепаре, поръчаха си и докато дойде келнерът продължаваха да се натискат. 
         Гледах и не вярвах на очите си. Целуваха се с толкова жар и страст. А когато Бен пъхна ръка под полата й, направо ахнах…. 
             Господи…това трябва да спре…
     Стиснах устни и заклатих гневно глава. Ръката ми думна по волана с ярост. Полудявах като гледах как Бен ме мами.

   Изпотих се, макар че климатикът беше на макс. В стомаха си усещах как нещо ме стяга като възел. Чувствах се зле. Много зле.
           Чудех се как е възможно да съм толкова сляпа.

  И глупава. И наивна. И доверчива до сега.

       Бен ме беше предал.
 ……………………………

          Аз съм Дорис и съм на тридесет и три. Имам шоколадова кожа, по-точно цветът е мляко с кафе, защото майка ми е афроамериканка, а баща ми е бял. Имам две сестри и един брат, с които горе-долу се погаждам. Те живеят в Луизиана, по – точно в едно малко градче Батън Руж, а аз се преместих много на запад, чак във Вегас. Исках да съм самостоятелна и да не ми нареждат какво да правя или да не правя с живота си. Все пак – животът си е мой. Изкарах гимназията в града и щом станах на осемнадесет, заминах с  една приятелка на запад. Учех се добре, но бях малко мързелива и не исках да ходя в колеж. 
    Очите ми са тъмни като нощта, както казват приятелките ми, а косата ми е с махагонов цвят, къдрава, все едно съм си пъхнала палеца в контакта. Косата си я сплитам на малки дълги плитки, като оставям челото си открито, а също и хубавите си скули. 
    Стройно момиче съм, с елегантно тяло, с извивки, където трябва. Казват, че умът ми сече като бръснач. Бързо мисля.  И бързо действам. Не съм някоя флегма, дето се мъкне едва-едва.
    По характер съм различна – някога съм кротка и спокойна, а някога като ме прихванат дяволите – луда и дива. Щом обещая нещо, го изпълнявам. Дадена дума-хвърлен камък. Най- мразя предателството. И лъжата. 
      Във Вегас търсих работа и  накрая попаднах в едно казино. Станах  крупие. Бързо напреднах в работата си. Вземах  доста пари и станах още по- добра в работата си. Обличах си униформата – тъмна пола, светла копринена блуза и тъмен елек, вдигах си косите на кок и изглеждах като стюардеса на някой самолет. Лицето ми беше ведро, но непроницаемо като раздавах чиповете. Също като ледената кралица…хииии…хиии…
   Даже един клиент в казиното ми предложи работа като стюардеса на неговия самолет, но ме гледаше толкова мазно и ехидно, че му отказах. Направо му казах да върви по дяволите, но го прошепнах тихичко, за да не чуе никой.
   Не съм от момичетата, които се продават и печелят по този начин.
     Ходя на фитнес, поддържам тялото си да е в изправност. Обичам изправните неща, подредените вещи, организираните хора. 
     Беше ми криво, че скоро  се бяхме скарали с приятеля ми и се чудех какво да правя, но не смятах да се помирявам с него. Тай беше лентяй и поживя няколко месеца на мой гръб, като не благоволяваше да си търси работа. Когато го хванах, че се друса го изхвърлих от дома си.

................................
           В един почивен ден се шляех безцелно в парка и хвърлях трохи на лебедите в езерото, когато до мен се приближи един як, хубав младеж, с протрити дънки и спортна флананелка.
   Скришом му хвърлих един поглед. 
   Не е зле… Даже добре изглежда. Тъмнокож, с хубава усмивка.
-    Много са гладни, май… - засмя се той и белите му зъби лъснаха на тъмното му лице.
-    Да, така изглежда.
        Въпреки, че не се познавахме, започнахме да си говорим, все едно сме били заедно от сто години. Разговорът скачаше от една на друга тема и установих, че имаме еднакво мнение за почти всичко.
   Така се запознах с Бен и след две седмици живеехме заедно.
  Бен работеше в един застрахователен офис. Беше книжен плъх, но в свободното си време тичаше заедно с мен из парка, или помпаше мускули във фитнес залите.
             Животът ни потръгна хубаво. Обичахме еднакви неща – домашен уют, еднаква музика - джаз, еднаква храна- люто къри, еднакви забавления.
     Обичах Бен. Той също ме обичаше. Беше хубаво време.
………………………………………

   Бен излезе от офиса умърлушен. Дорис му беше казала току-що, че ин витрото пак е отрицателно. Изпуши една цигара и се метна в колата.        
     Тринадесет години с Дори…минаха тринадесет години, от както си казаха „да” – в онзи слънчев ден… и оттогава ни дете, ни дявол…
   Бен отначало не се притесняваше, но след като се навъртяха годините, взе да се чуди какво не е в ред. Направиха си и двамата изследвания в една голяма клиника. При важни професори и светила. Всичко беше окей, но бебето не се появяваше.
       Дорис беше неговото шоколадово момиче. Нямаше да я изостави, все нещо щеше да измислят. Очакваха резултата от ин витро процедурата и този път дано да са успели…
    Ще стискам палци…да е наред… – цял ден му се въртеше тази мисъл из главата.
       Днес денят беше хубав. Горещ и слънчев ден. Имаше предчувствие, че всичко ще е на добре. Даже сутринта си тананикаше в колата. 
   Очакваше, че Дори весело ще му каже:
                  татенце, честито…
       Телефонът му запя и той с усмивка отговори. Но усмивката му помръкна. Стопи се като захар във вряло кафе.
        Дори го поля с горещ или по - точно с  леден душ…отрицателен резултат.

        Настроението му се скапа.. 
        Побесня. Удари няколко пъти единият си юмрук в седалка  на колата. Не усещаше болка в ръката си, а само в сърцето си една празнина, една дупка, която се разтваряше в него като блато. Като тъмно, гадно тресавище. Задушаваше го в гърдите. Поемаше си с усилие въздух.
      Караше безцелно из улиците на Вегас. После влезе в един бар.
    Телефонът му запя и той отметна с досада зелената слушалка. Не искаше да говори с нея. Достатъчно му беше казала за днес…
-    Бен, къде си?
-    Имам работа, ще закъснея много. Не ме чакай за вечеря- сухо измърмори той.
        Излъга я за първи път. И то, без усилие.

     Хич не му пукаше в момента за нея.

       Но  нещо се пропука в него. Дорис  му отне надеждата.

       Беше й ядосан. Много ядосан.

       Тя е виновна за провала. 
       За пръв път реши, че Дорис е виновна. Единствено тя. 
       Нещо не й е в ред…Докторите са го баламасали.
      Седна и си поръча двойно уиски. Без лед.

          Загледа се в барманката.
             Две зелени очи се втренчиха нахално в него. 

                          Продължава….