Студената декемврийска нощ бавно задушаваше в обятията си безлюдните улици на града. Тези улици, по които денем забързани към изграждането на зрелия социализъм се щураха безброй сиви и скучни хора,живеещи с усещането, че са щастливи. Те имаха всичко и същевременно нямаха нищо, нямаха онази свобода,която извисява човешкия дух далеч над всичко земно и познато. Биваха мачкани и държани в плен на страха от това да изявят себе си,своите черти,отделящи ги от сивата маса.
За поддържането на тази илюзия на страха и подчинението умело се грижеше Комитетът за Държавна сигурност. Част от този комитет бе и Агент Дарин. Псевдоним,зад който умело се прикриваше дребно шишкаво човече с очилца и глава тъй плешива,че поразително напомняшя месечина. Той винаги бе готов раболепно да се съгласи с всичко, което чува. Ала под тази усмивка се криеше мозъче,което щрака ли щрака и само с един допис бе в състояние с лекота да обезглави, когото си поиска.
Описание тъй нежно и поетично в живия живот бе закърпено з ...