КРЪСТОСЛОВИЦА
Стояха в хола. Навън беше зелено, ама напълно зелено. Този цвят е много интересен – заема пространството, изпълва го, достатъчен е, едва остава място за пчелите, които страхливо жужат, докато опрашват света.
- Как се отнема живот? – попита тя. Четеше някакъв вестник.
Той се размърда. Обичаше този фотьойл, и той беше в зелено, но добре му стоеше. Време беше да запали лула, ама нали не може вътре, тъкмо се канеше да стане. На терасата също е хубаво. Отговори:
- С убийство.
Как иначе. Погали домата. Той бе още корен, после ще поресне и ще увехне. Така растат домати в саксия. Преди да умре, може да роди нещо в червено. Вече беше пораснал. Утре ще го изкара навънка, заедно да пушат.
Тя превъртя пръстите и шушнеше нещо, броеше.
- Не става. Повече букви са нужни.
Решаваше кръстословица.
Я да видя, си рече, дали има от оня тютюн. Стана май цяла година, откакто го имам. Изветрява като мене, ама още е хубав. Понечи да стане. Но тя пак го запита:
- А вид политик? Какво е това?
Той с ...