Кръстът
- Плюй!
Кървава ръка с кал под ноктите стискаше кръста . Усети миризмата на пот и вкиснало.
- Плюй бе, гяур!
От параклиса се стелеше дим. Навсякъде писъци и...
Видя, как разкъсаха ризата на дъщеричката му, а голото телце трепереше от ужас.
- Неее...
Ударът с приклада го повали и светът изчезна.
Изправиха го и го избутаха към групата овързани до ръба на пропастта. Някакъв в синя роба квичеше нещо, като молитва, застанал на колене. Край имама бяха част от съселяните, окървавени и също паднали на колене.
Денят беше към края си. Отецът стоеше до другите вързани с вдигната глава.
- Всичко свърши, Отче.
- Не, сега е краят на Началото.
Тоя със синята роба сложи чалмата си, нави килимчето и тръгна към тях. После изкрещя с тънкото си гласче:
- Атмак!
Телата полетяха към бездната и се удряха, като парцалени кукли в скалите.
Събуди се от стенанията и писъците. Беше утро. Купчини плът със стърчащи кости и кръв, много кръв. Камъните бяха червени от нея. Видя тялото на отчето паднало върху една скала, но очите му бяха отворени и гледаха към небето. Отново всичко изчезна.
Заваля дъжд. Едрите капки отмиваха всичко.
Вече трето денонощие, все още се чуваха стенания.
Един черен бръмбар пълзеше по гърдите му. Наближаваше нощта...
Не вярваше...
Той бе сред тях, като светеща плът. Докосваше един след друг братята и сестрите му. Те ставаха и тръгваха след Него.
Напред бе Път от Светлина, който отиваше към звездното небе, минавайки под чудните мостове...
Път, който ги водеше към Отца им.
© Гедеон Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Силно! Вярата е доверие в невидимото, тя единствена утешава ума и дава сила.
-
И днес е така! Християнството е заплашено. Християни се бият с братята си, докато Европа тъне в невежество и играе неориентираната роля на самарянка. И си вярва.
Нас да питат за Вярата! Нас, дето не я изгубихме и я съхранихме. Нея и писмеността си...По манастири и паланки и най-вече в душите си- Български!
Браво, Вальо! -
Впечатлена съм. Кратка, но силна история. Мисълта, че някога е била реалност ме кара да настръхна! 🙁 Тематично с днешната дата. Браво, Жабоче!
-
Много покъртително!
И пред мен оживя всичко, дето се е случвало...
Тежко време... -
Това е от нашата история по времето, когато турците са помохамеданчвали родопчани. Има такава пропаст до "Чудните мостове", местните са я кръстили "Пищялото" или "Пискялото", защото с дни са се чували писъците на хората отказали да приемат мохамеданството и да се отрекат от Христос.
-
Покъртително, оживя пред очите ми картина, от която настръхнах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
