12 сент. 2022 г., 11:01  

Кръстът 

  Проза
1226 5 6
1 мин за четене
- Плюй!
Кървава ръка с кал под ноктите стискаше кръста . Усети миризмата на пот и вкиснало.
- Плюй бе, гяур!
От параклиса се стелеше дим. Навсякъде писъци и...
Видя, как разкъсаха ризата на дъщеричката му, а голото телце трепереше от ужас.
- Неее...
Ударът с приклада го повали и светът изчезна.
Изправиха го и го избутаха към групата овързани до ръба на пропастта. Някакъв в синя роба квичеше нещо, като молитва, застанал на колене. Край имама бяха част от съселяните, окървавени и също паднали на колене.
Денят беше към края си. Отецът стоеше до другите вързани с вдигната глава.
- Всичко свърши, Отче.
- Не, сега е краят на Началото.
Тоя със синята роба сложи чалмата си, нави килимчето и тръгна към тях. После изкрещя с тънкото си гласче: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон Все права защищены

Предложения
: ??:??