19 апр. 2020 г., 20:39
4 мин за четене
Има нещо болнаво в мен. Нещо необяснимо. Нещо, което ме караше да припадам като малка и все още да изпитвам замайване. Не, не сериозни припадъци. Просто загуба на кръв. Навярно причина за падането, при което си счупих ръката на четиригодишна възраст. Навярно причина да не съм запалена кариеристка. Може би единственото обяснение на меланхолията, която е разплискана в целия ми живот.
След няколко влюбвания не вярвам, че животът е построен като в любовните филми и романи. Поне може би не за мен. Не е правилно структуриран, изтъкан от диалози между теб и точния човек и споделени мигове. Нали първо трябва да го срещнеш. Трябва да намерите сили да бъдете заедно. Ами ако ви липсва сила? А не желание? Разбира се, мислила съм дали тази меланхолия е само психическо състояние. Може би не се движа достатъчно. Не тренирам. Усещала съм се по-добре, когато тренирам, движа се повече, когато ходех пеша до училище навремето, например, всеки ден по един час път, макар и да имаше автобус - за удоволствие. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация