24 апр. 2010 г., 10:41

Кухини 

  Проза » Рассказы
746 0 1
2 мин за четене
КУХИНИ
Дори в неделния ден трябваше да стане рано. Още не съмнало добре, а той вече е на крак. В неделя - в деня, благословен от бога за почивка след напрегнатата седмица. Вместо да си отспи до късно тази сутрин, ето го с маркуч в ръка сред лехата с доматите - трябва да се полива. И другите не спят, и другите поливат. Изтича през маркуча хилавата струя вода и трябва с часове да напоява жадната, напукана от жегата земя. Менят се системите, правителствата се менят, а проблемът с недостига на водата все остава. Изправен, със запретнати крачоли, нагазил бос в разкаляната почва, Ненко стои с маркуча в ръка и размишлява: "Неделя е. Цяла седмица се трепеш, раздаваш се на другите и идва почивният ден. Но излиза, че и неделята е за другите; за семейството, защото трябва да се яде. Доматите ще станат хубави, но искат работа, поливане, копане, връзване, пръскане, искат ти неделите, в които ти се ще да поспиш и ти веднъж до късно. И защо е така? Защото трудът ти не се заплаща както трябва и не мож ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Хаджидимитров Все права защищены

Предложения
: ??:??