- Подписвай, твойта мамка! - кметът удари с юмрук по масата. - Не разбираш ли, говедо такова! Докато не подпишеш, няма да излезеш от участъка!
- Нищо не подписвам! - отсече Спас. - Коли ме, беси ме, бий ме - не подписвам! Тая земя съм я наследил от баща ми, а той от своя баща. Тя се предава от поколение на поколение в моя род до днес.
- Не ме интересува дали си я наследил от баща си или от султана! - преряза го дългият като върлина кмет. - Подписвай, дебела селска кратуно!
- Не, земята си не давам! - продължи да упорства Спас. - Живота ми вземете, земята - не!
- Ще видим, ще видим! - усмихна се коварно кметът. - Отведете го в мазето! Като погладува няколко дни, ще засвири на друга цигулка!
Двамата милиционери го хванаха грубо под мишниците.
- Насам!
- Мърдай, говедо!
Милиционерът го срита в ребрата и се озъби:
- Не подписваш, а? Кулак с кулака ти неден! Враг на пролетариата! Да го обработя ли, старши? - обърна се той към кмета.
- Поотупай му гърбината, ама внимателно. Без счупени кости ...