- Въъъъъй! - Отиде ми кракът! – провикнал се с все сила веднъж по средата на гората Кумчо Вълчо. Бил тръгнал малко на разходка да се поразтъпче, а то какво станало? Срещнала го всеизвестната горска клюкарка баба Мецана и направо му премазала левия крак с нейния страшен товар. То крак ли да беше това? Оле, истински ужас. Вървейки, без да гледа напред, и оглеждайки се на майната си тя дала на заден и почти размазала добрия Вълк. Веднъж да изляза по това време на годината на разходка с ръце в сивите си на кръпки панталони, мислейки какви гъби биха били подходящи за някоя манджичка, то какво ме сполетя. И после все аз съм лошият вълк.
- Олеее, бре Кумеее! Аз не исках... Аз не те видях... Аз... С жест на дланта си и затворени очи, той направил да спре да говори.
- Все ти в тая гора, бял ден не може никой да види от теб, все обикаляш и лъжеш и мамиш хората за мен и за някои други животни от Гората. Все аз съм ви крив на всички ви. Всичко това само заради теб, лельо Мецано. Аз мръвчица не съм ...