Имаше в града момиче с дарба да познава кога и на кого ще е следващата  сватба. Сред хората тя бе много популярна  и нямаше никой, който да не я познава. Заради нейната дарба, често се случваше пред дома ѝ да се струпват множество от мъже и жени предимно необвързани. Зa да не пречи на съседите си, момичето всеки месец   закачаше списък с имена на хора, които скоро ще сключат брак на входа на местната църква.

Имаше недоволни, но те бяха малко, почти всички бяха много развълнувани да видят името си в списъка. Сред всичките двойки, които бяха вече женени, нямаше нито един развод, за това хората имаха голяма вяра на тяхната сватовница. Момичето наричаше себе си " Знак от Бог", но хората предпочитаха да и викат "Купидон".

Някой от хората  се чудеха  и не вярваха в силите на  сватовницата и мислеха, че някаква измамница за това, често се случваше да следят момичето за да разберат тайната ѝ, но единственото, което виждаха, щом погледнеха през прозореца на дома ѝ, беше как тя пуска музика от лаптопа си, застава не колене да леглото си и започва да се моли. Не я виждаха да спи, нито да яде. Единствено лаптопа с пуснатия плейлист и момичето застанало на колене със затворени очи и мърдащи се устни. Виждаха я как след края на молитвата отива и записва нови имена в списъка, след което се връща и продължава. Мина време и за изненада на хората в града в списъка който се намираше на входа на църквата се появи името на момичето, но името на човека за тя беше предопределена не беше записано.

Ергените се ступаха пред входа ѝ за да я питат, кой е тайнствената ѝ половинка, отговора, който получаваха от нея, бе следния: " И аз не съм сигурна, само знам, че скоро ще се случи и  аз да се омъжа ."Любопитството на хората растеше ли растеше, но името така и не се запълни.

Мина седмица и момичето почина. Хората в града изпаднаха в голям траур и шок, понеже девойката нямаше още трийсет години, а и бе в съвършено здраве. Сърцата на необвързаните бяха изпълнени с отчаяни и тревога, че никога няма да си намерят половинка. Момичето нямаше роднини, беше сирак, за това всичките ѝ вещи бяха дарени на общината. Списъкът ѝ  обаче го оставиха на вратата на църквата, като знак на почит за момичето, което знаеше кога и на кога ще следваща сватба.

Минаха няколко месеца и изведнъж пастора забеляза, че списъкът е пълен с нови имена, а срещу името на момичето, което загина стоеше име на момче. Тогава на хората им стана ясно, защо тя умря толкова млада, защото момчето, което е било  отредено  за нея също е било починало ден преди Бог да яви името му на девойката за да го запише в списъка и след смъртта двамата са се събрали.

Но това, което все още не било ясно на жителите на глада, било как след смъртта на тяхната сватовница имената продължавали да идват. От началото решили, че пастора, ги пише,  но в последствие открили, че почерка е абсолютно същия, като на сватовницата им. Това било знак за тях, че нямало значение, дали мъртва или жива дух на момичето, което знаело кога и на кога ще е следващата сватба винаги ще е сред тях за да има дава надежда.