Курсанти в отпуск
Беше есен. Туристите бяха избягали от студения вятър и плажовете бяха пусти. Двама приятели прикрили телата си зад полегналия плажен чадър, разговаряха за... ами, за какво могат да си говорят войниците или курсантите след първи курс, каквито бяхме ние?!? Може би за жени, мотори, коли, самолети и летене или удоволствието от свободата. Свободата да избираш.
Нощес бяхме на хотел, но моя дребен и усмихнат приятел беше забравил паспорта си (какъвто имаше, макар да нямаше право на такъв като военен) и се наложи да отварям вратата на терасата в коридора на втория етажа с джобното си ножче, за да може и той да склопи очи на бяла възглавница, като бял човек. Не, че не бяхме обикаляли по комендантства и рецепции в опити да получим разрешение и да си платим, както се полага, но не! Макар и в зародишно състояние бюрокрацията действаше с пълна сила и понеже нощта напредваше прибягнах до хитрост, а приятелят ми до алпинистки умения и ето ни в креватите в моята стая (аз също имах па ...