Имах една кутийка. Всъщност още я имам, но се правя, че това не е така. Просто искам отново да съм нормален. Искам да се будя сутрин и да си пусна небивалиците на Люба Кулезич. Да ям не каквото си пожелая и да карам шкода. От старите, дето двигателят е отзад, а отпред багажникът. Това е от малкото коли, които не успявам да си представя. И искам, най- много искам, отнякъде да се появи някой, който няма триъгълна глава. Сложих си пръстена. Залостих за всеки случай бункера, легнах и се завих презглава. За жалост нищо не мога да направя, ако не бях аз, то щеше да бъде някой друг...
-Търся Йода. Здравейте! - Бях влязъл в един антикварен магазин. На витрината се виждаха детски играчки. Затропах с крака да падне снегът от обувките ми и си свалих шапката.
-Нямаме. Преди седмица пак мина един за йода. Никога не сме имали.Имаме Шрек. Ей там де е. Имаме и Буда, оня дебеличкия.
-А, Йода кога? Тоест може ли да се поръча?
- Виж, момче, първо не знам какво точно е йода. Дай мостра, нещо, снимка. Какв ...