Преди него там живееше един по-възрастен господин. Той пушеше лула, свиреше на пиано и винаги беше усмихнат - нещо необичайно за хората в този край. 
    Понякога изкачвах скърцащата стълба и отивах при него просто да си говорим. Друг път се любехме. Или пиехме кафе. 
    Един ден го намерих умрял. Трябваше да организирам погребението му.
    Този е по-млад, но никога не съм го виждала. Даже си мисля, че сигурно има обезобразено лице и за това никога не се показва. Свири на китара и пише стихове. Аз пак така изкачвам скърцащите стълби. Говорим си през вратата. Понякога му оставям чашата с кафето на прага. Понякога той ми промушва писмо под вратата. 
    Когато престана да се качвам по скърцащата стълба, той ще се принуди да слезе долу в дневната. Все някой ще трябва да организира погребението ми.