11 мин за четене
Висока, метална ограда заграждаше сивата сграда. Прозорците чернееха като очи на изплашена сърна. Дворът бе покрит с разбити бетонни плочки. Някъде в дъното зеленееше малко петно трева, на места отъпкано от нечии крачета. Една огромна акация протягаше клони към сивите стени на постройката, сякаш искаше да я прегърне. Ароматът ѝ се стелеше из въздуха. Това сиропиталище бе извън селото, дори извън света. Забравено, в нищото. Малка табела висеше над входната врата с надпис : " АНГЕЛИ "
Тони се загледа в него. Стори му се странно така да назоват дом за сираци. " Дали наистина живеят ангели тук?" - помисли си деветгодишното момче. Той стисна силно ръката на учителката си. Тя бе единственият ангел в неговия живот.
Тони живееше с баща си. Майка му почина когато бе на пет годинки. Оттогава животът му се промени. Когато навърши осем, напуснаха малкото уютно жилище, в което остави най-хубавите си спомени. Преместиха се в друг град, в една порутена и мизерна пристройка, под наем. Баща му работеше ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация