Трябва да се примиря с факта...
аз не съм същата, ти не си същият!
И някак си изглежда твърде невъзможно да сме същите.
Промених се... промени се.
Разбрахме, че розовата страна на живота си има и своята черна. И че щастието води след себе си болка.
Усмивка и сълза ,всичко е свързано... и върви ръка за ръка с противника си.
Не мога да съм същото наивно и добро хлапе - знаеш.
Не мога отново немилостиво да ти хвърля сърцето си - сякаш на лъвовете дебнещи своята плячка.
Не,не мога пак да бъда толкова безотговорна.
Знаеш ли колко трудно те преодолях?
Знаеш ли колко нощи очите ми не заспиваха, защото сълзите ги събуждаха?
Знаеш ли колко пъти бягах от хората и в стаята си стоях с дни, свита на топка, скривайки всичко зад четири стени? ...