Къде се крие щастието?
В съседната градина цъфтят слънца – глухарчета и лютичета. А между тях се топлят бели маргаритки и синчец. Жужат пчели, опиянени от мириса на цветя. По живата ограда, по плета... трънките трептят в бяло и ухаят на невинност. В съседната градина детството уж си играе на „дама“, а открива чудо всеки ден. Там смехът е непринуден, а тревата - неокосена, недокосвана. С ръка да я погалиш... тя се отдръпва. Времето е спряло. Безгрижност като ВЕЧНОСТ, а градината е безкрайна... Умът е кристален, в сърцето е тихо, духът - любвеобвилен. По живата ограда, по плета... трънките са нацъфтели като бяла къделя, по-нежна от детска милувка. Под нея... нелогично сякаш и парадоксално са скрити черни, остри бодли, сплетени в трънени венци и гордиеви възли. Точно там... между антагонизма, отрицанието и безсмисленото упорство на „разумния човек“ срещу всичко СВЯТО... там се крие щастието, усмихнато по детски.
© Александра Сергеевна Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
На границата между дребничките желания на човека (да бъде само консуматор) и реалните му възможности (да бъде творец и създател) се крие истинското щастие – да познае себе си. Вярата (съзнанието) определя битието. Когато човек вярва, че може да е само материален, ще бъде точно такъв. Ако повярва, че може да твори нещо добро и красиво (само една усмивка дори), това става.”Но, ако прекалено дълго гледаш към бездната, то тя ще се вгледа в теб!”
-
Ааааа, съседната градина!!!
Младостта е най-великата магия, изворът на радостта, а най-хубавото е, че младостта въобще не е въпрос на ЕГН.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
