Приятели, за пръв път се престрашавам да пиша нещо такова. Не ме винете за неточното произведение, те първа се уча.
Седиш до мен на педя разстояние. Толкова си близо, а всъщност си толкова далеч. Чакам с трепет края на всяка работна седмица, защото знам, че през уикендите ще си тук и ще мога да те видя. Миналата седмица те видях в Събота. В него ден цялото ти внимание бе насочено върху мен. Днес, седмица по-късно, отново е Събота, отново седим заедно, говорим и се смеем. Дели ни една длан разстояние. Искам да те докосна, но не ми стиска. Мисълта за това ме разкъсва на хиляди парченца. Защо трябва да е толкова трудно? Не може ли просто да хвана ръката ти и да не мисля за друго? Е, явно не. Аз съм една страхливка. Нямаш идея колко ме боли. Всеки път, щом те видя искам да изтичам и да те прегърна. Но не мога. Любов моя, влюбена съм в теб от детската градина. Зная, малка съм за любов, но смело твърдя, че те обичам. Да, обичам те! И то повече отколкото можеш да си представиш. Обичам неловки ...