Разтоварихме сандъците от колата. Беше малък бус, а побираше много товар.
Прозинах се. Трябва да съм спал поне два часа. Беше горещо.
– Ще одраскаш боята! – изръмжа собственикът на возилото. Носеше шапка.
Бусът беше напълно издраскан и нямаше цвят.
– По-внимателно! – изежи се отново.
Този до мен го погледна заплашително и изсумтя. Обърна се и уж да си тръгне, а се засили и го удари по главата с юмрук; съвсем спокойно го халоса, делово, но тежко.
Харесах този удар. Бих искал и аз да го фрасна, но трябваше да сваля още един сандък.
– Така по-добре ли е? – попита ехидно този с юмрука. Собственикът се въргаляше в пясъка и търсеше шапката си. Откри я и продължи да рови за друго. Намери го. Лула.
В сандъците имаше книги. Бяха тежки. Поисках вода.
– Това не ти се полага. – Юмрукът беше нещо като шеф на групата ни. Имаше здрави ръце и глупав вид.
Видях една манерка близо до входа на хамбара. Отпих жадно. Оказа се бензин. Кой ли тъпанар носи бензин в манерка?
– Дай и на мен! – бутна ме Юмрукът. ...