*

И ето - през прозореца, накъсан в погледи,

пресъхнали за светлина, изгрява нищото.

В което странно чувство е радостта...

Обърканите стени прозяват се лениво.

Политат капки пот във вълшебен танц.

Сълзи-гланц.

... Матовите пръсти шават към стадото на лудостта.

Разбягаха се най-сетне стъпалата прашни...

Думите...

Аз съм по-жалък и от "Бай Ганьо" дори!!

Не знам защо, но така се размириса тоя миг.

Аромат на току-що набрани цветове.

И онази скърцаща пеперуда, на която крилете

са потопени в хартиени слънца, реши, че трябва

да гледа с очите на прахосника... от снощните

молитви!

**

Една от нищожните усмивки на прахосника на миговете.