- Това ли е последната?
- Да.
Подаде оборудването на Стария, който го постави откъм левия борд на лодката. Жилетките бяха с вградени джобове за тежести. Тежаха много и ръцете му се умориха, докато ги носеше от колата към лодката.
- Готови ли сме? – попита Стария.
Киро заключи пикапа и също отиде до лодката.
- Да.
Дора и Ники тъкмо се връщаха от ресторанта на яхтклуба с няколко бутилки минерална вода.
Човек винаги забравя нещо, все повтаряше Стария.
- Готови сме - каза Киро. – Скачайте. Митак, седни на носа.
Дора, Ники и Митко се качиха в лодката. Киро отвърза въжетата и избута носа с крак, след това и той скочи вътре. Отделиха се от кея. Стария запали двигателя.
Времето беше идеално за спускане. Нямаше вълнение. Слънцето хвърляше отблясъци по повърхността. Единственото бяло нещо на небето бяха два гларуса, които кръжаха над лодката.
Митко се отпусна откъм левия борд и провеси ръка навън. Вълничките, които се отбразуваха от движението, ту я потапяха, ту я изкарваха на повърхността. ...