Битката при Варна премина катастрофално. Османската империя успя да вземе връх над християните. Смъртта на младият крал, Владислав, доведе до смут в редиците на кръстоносците. Нито опитът на трансилванския войвода, Ян Хуниади, да подсили бойния дух на рицарите, нито обещанията, които водачите на похода бяха дали на българите и на ромеите, не бяха достатъчни за да накарат християните да продължат войната. Всичко беше решено – походът нямаше как да продължи. Остатъците от християнската войска трябваше да се прехвърлят отвъд река Дунав и да се върнат в страните си. Съвсем скоро семействата на българите, които се бяха надигнали срещу османците, щяха да се срещнат с ужасите, причинени от ятагана на победителите. Рицарите, които не познаваха добре района, в който се намираха, се лутаха безцелно навред, и мнозина от тях падаха убити от башибозуците, чийто гняв не познаваше граници. Мъчно можеше да се разбере дали жертвите бяха повече по време на самата битка, или по време на отстъплението. По ...