ГЛАВА ВТОРА
Слав и Жельо се движеха бавно през одърпаната през последния бой горичка.Жельо беше ранен и с последни сили се движеше, подкрепян от брат си. Лицето му се белееше като на смъртник. Вече не го гърчеха болките от движението. Болката, обхванала цялото му тяло, се сливаше с учестения ритъм на сърцето. Задушаваше го. Въпреки превръзката, кръвта избиваше на кръгове по домашно тканата му дреха. Слав усети, че брат му става все по-тежък, докато напълно се отпусна в ръцете му. Влачи го още двадесетина крачки. Бяха стигнали края на горичката. Нататък беше голо. Дори Жельо да беше здрав, не можеха да продължат. Опасността дебнеше от всички страни. Врагът е пред тях, или около тях... Погледна брат си. Той се смъкваше в ръцете му. Разтърси го, но затворените очи не го погледнаха. Вдигна го на ръце и го понесе обратно в гората. Намери затулено място и го остави на тревата. Сипа от манерката в шепата си вода и намокри лицето му. Помъчи се да му даде да пие, но водата се търкулна по стисна ...