Приказка без край. Градина без хризантеми. Залез, недокоснал се до очарованието на изгрева. Нощ без звезди. Лято без слънце. Дъжд без дъга.
Тишина, тишина...
Чувства, пропити с мълчание. Мъртви пеперуди. Угаснали пламъци. Ледена вода.
Досети ли се?...
Хартиената любов доставя ли ти онзи екстаз? Перото ми целува ли те наистина? Моите пръсти докосват ли те? Пролетта ми стопля ли твоята есен?...
Алеи, алеи, алеи...
В онези минути представяш ли си лицето ми? Спомняш ли си изпълнения ми с онзи блясък поглед?
Лилавото в залеза се забулва в бяло. Изгревът потъмнява. Нашата история има ли точка? Или само многоточия... Напразни обещания. Неизживяна история. Недописана. Хиляди кървящи есенни листа по “бялата” алея на тишината ни.
Усети ли ме?...
Не се ли удавихме отдавна в онзи залив на тишината ни? Не се ли изгубихме по алеите на онази есен? Не изживяхме ли достатъчно? На белия лист. Мастилото ни не прокървя ли отдавна? По неизживяното.
Реши ли се?...