Мишо беше четиринадесетгодишно момче. Животът му не беше много розов. В селото, в което живеешe, трябваше освен на училище, да ходи и на работа, за да може да се препитават. Обичаше да учи, както и обичаше и да чете книги. Те, книгите му разкриваха вълшебните си светове и бързо го допускаха в тях. А там той можеше да е всякакъв. Можеше да е пират или каубой, а защо не и космически изследовател. Този свят обаче му беше забранен. Баща му не му даваше да чете, защото книгите го разсейвали от по-важните неща като това да сади, бере и да ниже тютюн, който го даваха на държавата в лицето на ТКЗС. Майка му и баща му работеха там. Всеки ден, след учебните занятия, които се провеждаха в съседното село, тичаше на нивата да помага на баща си и майка си. Е, почиваха от октомври до средата на февруари, но това не значеше, че нямат работа. Винаги имаше какво да се върши.
И днес стана така. След урока по литература Мишо директно отиде на нивата. Времето още беше студено, но в края на месец февруари б ...