Студено декемврийско утро; всичко наоколо е покрито с приказна ледена дантела. Целият край е потънал в хладна мъгла и тишина, необезпокоявана от нищо и от никого.
Горското таласъмче разтри бързичко очи и стана бодро от легълцето си.
-Бр-р-р! Ама че студ! - затрепера то.
Малкото му прозорче бе заскрежено и през него едва проникваше бледа светлина.
Таласъмчето облече вълнените си дрешки и обу кожените си цървулки.
Навън пред него се откри приказна зимна картина - неповторимо красива, но и много студена.
Горското таласъмче поизчисти набързо малката си хралупка, напали огън и се зае със закуската. Препече няколко филийки от сусамената пита, изпържи няколко сухи доматчета, претопли малко от снощния бобец с оризец. След като си хапна добре, пийна чаша ароматен плодов чай.
Денят се влачеше едва-едва, потънал сякаш в безкраен и неясен сън.
Врабчо кацна на заскрежения клон и уморено склони главица. Леденият въздух се раздвижи от лекия източен ветрец.
Малката птичка падна изведнъж и слабо изпису ...