Онова горещо лято с дядо продавахме дини на пазара в Петрич. Пазарният ден беше в разгара си. Горещината ни заливаше на приливни вълни като жарко море. Опашката от хора пред нашата сергия не се стопяваше дори и за миг.
- Насам, народе! Който разбира, тука се спира! Сам избира!
Дядо, стегнат в татковите дънки и риза, с „каубойската„ сламена шапка на главата, играеше брилянтно ролята си като истински артист. Аз скачах пъргаво като маймуна от каруцата - долу, после – горе и обратно, подавайки узрелите дини на купувачите. Лудницата беше тотална. Дините, узрели, с кори, сякаш намазани с восък, светеха примамливо на слънцето и хората купуваха, привлечени както от доброто качество, така и от колоритността на дядовата личност. Късметът ни днес работеше като луд.
- Не разбирам нищо от дини. Изберете ми вие най-хубавата.- казваше някой клиент.
И тук започваше коронният номер на дядо. Като истински опитен лекар той вземаше любовно динята. Почукваше я, сякаш я преглежда за опасна болест, погалваше ...