Два лева и шестдесет и две стотинки. Толкова му дадоха в тото пункта.
– И тройките не са това, което бяха – съобщи унило Ставри Ставрев, когато прибираше стотинките. – Но пак е нещо.
– Късмет е – подкачи го касиерката. – Не се мръщи. Другият път – повече!
„Друг път може и да няма“, измърмори под носа си и затръшна вратата. Няма да пуска нов фиш. Ще си пази късмета за по-важни неща.
– Нещо угрижен ми се виждаш – отбеляза бодро с висок глас и отдалече Тодор, съученик на печелившия от шестдесет и кусур лета и негов съкварталец от има-няма четиридесет години.
– Ти пък откъде се появи? – рече сухо Ставрев и понечи да отмине.
– Чакай, чакай! – настигна го Тодор. – Какво ти става? Извинявай.
– Няма за какво да се извиняваш. Просто бързам. Нямам време за празни приказки. – Погледна съученика си и осъзна, че се държи зле без причина. Необичайно мек и дружелюбен прозвуча отведнъж гласа му: – Не, братче, ти извинявай. Айде да те почерпя! Спечелих тройка от тотото.
Купиха две бири и се настаниха н ...