Снощи занесохме черните къпини на баба и тя отсече, че няма да прави сладко от тях. Били по-подходящи за сироп и ни хвана с дядо на работа, докато изчисти и опържи донесената от нас риба. Смляхме къпините в мелачката за месо, с онова хитро приспособление, което изхвърля всички семчици и остана ароматната гладка течност, която скоро щеше да се превърне в сладък сироп. Баба ù сипа в движение пакет захар и го захлупи да го вари сутринта по хладно. И тъй като рибата беше готова, хрупкава, с апетитна червена коричка, с дядо се разположихме под асмата, викнахме съседите от ляво и дясно и седнахме на бира и риба да бистрим политиката и живота. Единият съсед, чичо Митаки, пристигна с два лимона за „ овкусяване” на вечерята, а другият се появи с бутилка бяло отлежало вино. Рибката ги накара да разказват прочути рибарски истории, в които истината се смесваше с двойно по-голяма лъжа. Забавлявахме се невероятно и още не бяхме пристъпили към десерта - студен крем с праскови и извара, когато към 12 ...