Днес напускам света. Оставям те завинаги сама, завинаги, както бях сам аз самият, когато бях с теб.
Не искам да се обръщам назад, не искам да си спомням за теб. За теб.. За красивата ти усмивка, толкова топла
и толкова желана. Не искам да си спомням за твоето тяло, толкова горещо и винаги готово за мен... Толкова много искам да
се обърна назад... Но не мога... Дали някога ще си простиш, питам се аз?... Защо? Времето разбивало и най-твърдия камък и го превръщал в пясък. Това се случи и с моята любов - толкова силна към теб, сега е на парченца. Малки, ситни и толкова незначителни, колкото, когато шепнеше прекрасни думи в ухото ми. Защо повярвах на тези така сладки думи?... Толкова много обещания и думи, далечни от твоята същност... Сега поглеждам нагоре и виждам слънцето, и знам, че ще съм при него скоро. Надалеч и забравил толкова красиви моменти, моменти, в които ми се е искало те да не свършват никога.
Поглеждам те сега отгоре, щастлива ли си? Далеч съм от теб сега, но не толкова дале ...